Противоминна артилерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Противоминна артилерия – исторически (самодвижещи се мини преди са наричани торпедата), артилерията от „противоминния“ калибър на броненосците, линкорите, линейните крайцери, крайцерите, предназначена за отразяване на атаките на леките кораби на противника, въоръжени с торпедно оръжие (минните катери, впоследствие есминците и лидерите). В различно време към противоминната артилерия се отнасят оръдия с различен калибъра: в 19 век това са оръдия малък калибър: 47 – 88 mm, а в епохата на Дреднаутите среден. Например, на руските линкорите на типа „Севастопол“ към противоминната артилерия се отнасят казематните 120 mm артилерийски установки, а на по-ранния броненосецПотьомкин“ противоминни са 75 mm оръдия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гл. ред. Главнокомандващ Военноморския флот адмирал Владимир Николаевич Чернавин. Военно-морской словарь. ISBN 5-203-00174-x.
  • Гл. ред. Главнокомандващ Военноморския флот адмирал Владимир Иванович Куроедов. Военно-морской энциклопедический словарь.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противоминная артиллерия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.