Протогеровистка експедиция към Петрички окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Четата на Пандо Струмишки (в средата) и Пандо Кицов (четвърти отпред).

Протогеровистката експедиция към Петрички окръг от лятото на 1928 година е опит за овладяването на Спомагателната организация на ВМРО. Тя се намира в ръцете на крилото на Иван Михайлов и след убийството на Александър Протогеров е основна цел за крилото на протогеровистите.

На тайно съвещание в София от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО Георги Баждаров, Наум Томалевски и Кирил Пърличев, както и приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, които наброяват общо 33-ма души, след което четите са изпратени през Лъджене, Разлог и Неврокоп към Петричко. Четите са разбити при Юндола на 25 юли от четата на Стоян Вардарски и Георги Настев, като в сражението е убит Пандо Струмишки, 13 четници са пленени и впоследствие убити, а няколко четници успяват да се спасят с бягство.

В София на 12 август на нова среща в дома на Мишо Шкартов е взето решение за нова акция от 16 души. Четата тръгва за Петричко на 20 август, но край село Обидим е разбита след 14-часов бой. В сражението се спасяват само 4 протогеровисти, а останалите са избити. След този неуспех плановете за превземане на Петричко се преустановяват[1]. Ръководството на ВМРО (Протогеровисти) официално отхвърля участие в акциите, но това е развенчано от публикации на михайловистите[2]. Петър Шанданов прави опит да неглижира акцията в спомените си, където пише:

Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прерастнала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[3]
Една група от по-буйните наши другари поискаха разрешение да заминат за Македония, като пребродят и Петричкия край. Те разчитаха на придобития опит от миналите години и смятаха, че като се доберат до границата на сръбска и гръцка Македония, ще могат да продължат по-нататък. Обаче те бяха разкрити в източните склонове на Пирин планина и със съдействието на местните гарнизони бяха обсадени. Командващият войсковите поделения, за да не се дават излишни жертви, склонил нашите другари, под войводството на Борис Изворски, да се предадат на военните части, като им е обещал, че няма да падне косъм от главите им. Те повярвали на неговата офицерска дума и се предали. За голям техен ужас те още същата вечер са били предадени на бандите на Иван Михайлов, които, след като им направиха някакви следствия и изтръгнаха показания при ужасни инквизиции, повечето ги избиха, а само двама-трима можаха да се спасят.[4]

Сред загиналите в акцията са Пандо Струмишки, Иван Бабунски, Борис Козов, Димитър Димашев, Борис Изворски, Пандо Кицов, Васил Запрев, Георги Наков, Спас Стоянов, Георги Христов, Спас Вергов, Христо Андонов и други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.18-19.
  2. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.751-754
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.352
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.300.
     Портал „Македония“         Портал „Македония