Процес срещу Трайчо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Процеса на Трайчо Костов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Процес срещу Трайчо Костов
„Работническо дело“ от 30 ноември 1949 година с обвинителния акт срещу групата на Трайчо Костов
Работническо дело“ от 30 ноември 1949 година с обвинителния акт срещу групата на Трайчо Костов
Участници Трайчо Костов
Място София, България
Датировка 7 – 14 декември 1949 г.
Резултат Смъртна присъда

Процесът срещу Трайчо Костов е съдебен процес в Народна република България, проведен от 7 до 14 декември 1949 година в София срещу Трайчо Костов - доскорошен секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП). Процесът по обвинения в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито завършва с осъдителна смъртна присъда чрез обесване. Присъдата е изпълнена само няколко дена след това - в малките часове на 17 декември.

Заедно с Трайчо Костов са арестувани още: Васил Ивановски - обвинен като Титов шпионин, Благой Хаджипанзов, Илия Баялцалиев и други. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу Костов, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски[1]. При произнасянето на присъдата Костов отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те и 40-те години, когато много от ръководителите на БКП се намират в Съветския съюз, Трайчо Костов постепенно се налага като една от водещите фигури в нейната организация в страната. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и връщането в страната на комунистите от Съветския съюз, той се утвърждава като втора фигура в партийното ръководство след генералния секретар Георги Димитров. Постовете, които заема едновременно, са член на Политбюро, секретар на Централния комитет, подпредседател на Министерския съвет, председател на Комитета по стопански и финансови въпроси при Министерския съвет.[2]

През втората половина на 1948 година Трайчо Костов замества Георги Димитров по време на неговите продължителни лечения в Съветския съюз. Той играе водеща роля в подготовката и провеждането на ключовия Пети конгрес на БКП и се очертава като вероятен наследник на тежко боледуващия Димитров.[3]

Същевременно Костов, който не е живял в Съветския съюз и развива възгледи за някакви „особености на прехода от капитализъм към социализъм в България“, предизвиква подозрения в съветските власти и лично у Йосиф Сталин. За това допринася и засилените опасения от „национални пътища към социализма“ след разрива в отношенията между Съветския съюз и Югославия през лятото на 1948 година. Към това се добавят и амбициите за оглавяване на партията на други видни комунисти, най-вече Васил Коларов и Вълко Червенков.[4]

Първата открита атака срещу Костов започва на 6 декември 1948 година, когато на среща на Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков Сталин остро критикува Костов за непредоставянето на съветски представители на класифицирана информация за българската търговска политика. Костов се извинява за действията си и обещава пълно съдействие в бъдеще. Въпросът е обсъждан и в Политбюро на БКП на 9 декември, като Костов отново си прави самокритика. Макар че формално тя е приета, изглежда Сталин вече е взел решение за неговото отстраняване.[5]

През януари 1949 година Сталин отново критикува Трайчо Костов, а Георги Димитров прави опит да посредничи и с неговото застъпничество в края на януари той е изпратен за месец на почивка в съветския санаториум „Барвиха“. Оттам Костов отново пише писма с извинения до съветското ръководство, заявявайки, че национализмът е „главна опасност в партиите от страните на новата демокрация“. Той пише и изложение до българското Политбюро, което без знанието на Димитров е изпратено от Вълко Червенков и Георги Чанков в Москва и в което обвинява и други членове на Политбюро в приписваните му грешки. На 17 февруари, докато Костов е още в Москва, той е остро критикуван на заседание на Политбюро, най-вече от Коларов, Червенков и Антон Югов, които искат отстраняването му от правителството.[6]

На 7 март 1949 година Георги Димитров заминава на лечение в Москва и още същия ден е проведено заседание на Политбюро, на което Васил Коларов остро критикува Трайчо Костов и е решено единодушно той да бъде отстранен от Политбюро и постовете си в правителството, като по-умерена е само позицията на Владимир Поптомов. Решението е потвърдено единодушно от Централния комитет на 27 март и в началото на април е сведено до знанието на местните партийни организации и на обществеността чрез разобличителна кампания в печата.[7]

На ново заседание на Централния комитет на 11 – 12 юни, по предложение на секретаря на градската организация на БКП в София Тодор Живков и с активното участие на Васил Коларов, Трайчо Костов е изключен от БКП и е инциирано отстраняването му от Народното събрание. Депутатският му мандат е прекратен на 20 юли, но въпреки имунитета му на народен представител, той е арестуван още на 21 юни.[8]

Следствие[редактиране | редактиране на кода]

Следствието срещу Трайчо Костов се води под прякото наблюдение на вътрешния министър Руси Христозов и неговите заместници Христо Боев и Иван Райков, като за него в страната пристига голяма съветска група, водена от генерал Владимир Чернов. С политическото ръководство на процеса е натоварен членът на Политбюро Минчо Нейчев, а лично министър-председателят Васил Коларов се намесва в работата на следователите.[9]

Костов е разследван за държавна измяна и шпионаж в полза на Съединените щати, Великобритания и Югославия, както и в организирането на заговор за държавен преврат. Освен него се разследва цяла група политически дейци. Следствието се води денонощно от множество следователи, като подслествените са подлагани на побои, мъчения и продължително лишаване от сън и храна. На 27 октомври Трайчо Костов подписва всички поискани му самопризнания.[10]

След края на процеса различни награди получават 152 служители на вътрешното министерство, главно от Държавна сигурност, начело с Велчо Чанков и Израел Зеев.[11]

Съдебен процес[редактиране | редактиране на кода]

Обвинителният акт срещу групата на Трайчо Костов е подписан от главния прокурор на 28 ноември 1949 година, малко след което е публикуван в печата. Основното обвинение срещу него е организирането на заговор за събаряне на „демократичния държавен строй“, извършено в сътрудничество с Великобритания и Югославия. За тази цел той е вербувал множество съучастници в администрацията, приел е България да се присъедини към Югославия, саботирал е икономиката чрез позициите си в управлението, подготвял е ареста и убийството на Георги Димитров, предавал е класифицирана информация на британското разузнаване и е съдействал на югославски шпиони.[12] В обвинителния акт фигурира и името на американския пълномощен министър Доналд Рийд Хийд, с когото според обвинението Костов поддържал връзка в своята предателска дейност.[13]

Освен Трайчо Костов обвиняеми са още 10 души:[14]

  • Никола Павлов, секретар на ЦК на БКП
  • Иван Стефанов, министър на финансите през 1946 – 1949
  • Цоню Цончев, управител на Българската народна банка през 1946 – 1949
  • Никола Начев, заместник на Костов в Комитета по стопански и финансови въпроси
  • Васил Ивановски, политически емигрант от Югославия
  • Илия Баялцалиев, политически емигрант от Югославия
  • Благой Хаджипанзов, политически емигрант от Югославия
  • Борис Христов, търговски аташе в посолството в Москва
  • Иван Гевренов, началник на отдел в Министерството на промишлеността
  • Иван Тутев, началник на сектор в Министерството на търговията

Процесът протича в атмосфера на организирана от правителството кампания в печата и чрез многолюдни събрания, насочена срещу Трайчо Костов. Тя включва и публикацията във вестник „Работническо дело“ на фалшифицирано ругателно писмо от починалия по това време Георги Димитров. Според някои източници за предотвратяване на евентуална съпротива в България временно са прехвърлени три полка на съветските вътрешни войски.[15]

Съдебните заседания се провеждат от 7 до 14 декември в сградата на Централния военен клуб в София. Съдебният състав е председателстван от председателя на Върховния съд Борис Кьосев, а обвинението се води от прокурорите в Главна прокуратура Владимир Димчев и Тодор Цаков. Трайчо Костов се отказва от направените по време на следствието самопризнания, но изявлението му не е прието от съда, а останалите обвиняеми и всички свидетели поддържат обвинението.[16]

Присъдите, вероятно определени още преди началото на процеса, са обявени на 14 декември. Всички обвинения са приети, като Трайчо Костов е осъден на смърт, петима обвиняеми – на доживотен затвор, а останалите петима – на зотвор от 8 до 15 години.[17]

По-късно на 14 декември в Президиума на Народното събрание е внесена фалшифицирана от Държавна сигурност молба за помилване от Трайчо Костов, в която той се признава за виновен и приема правилността на присъдата. Молбата е отхвърлена, но е използвана от правителствената пропаганда.[17]

Наказания[редактиране | редактиране на кода]

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора – директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.[11]

Останалите осъдени са изпратени в затвора, но след смъртта на Сталин наказанията на някои от тях са намалени. През есента на 1954 година Иван Гевренов е напълно помилван, а присъдата на Васил Ивановски е намалена със 7 години. През октомври 1955 година окончателно са помилвани Благой Хаджипанзов, Васил Ивановски, Никола Начев и Цоню Цончев, а присъдите на останалите са намалени – на Никола Павлов с 3 години, на Иван Стефанов с 5 години, на Иван Тутев с 5 години, на Борис Христов с 4 години.[18]

След Априлския пленум през 1956 година ЦК на БКП преразглежда политическото си отношение към Трайчо Костов и през септември обявява криминалните обвинения по процеса за неоснователни, в резултат на което на 1 ноември Върховният съд отменя присъдите по делото. БКП продължава да осъжда Костов за прояви на национализъм и враждебност на Съветския съюз до ново решение на ЦК през декември 1989 година.[19]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Замесването на името на американския пълномощен министър в обвинението срещу Костов довежда до дипломатически скандал, в резултат на който на 20 февруари 1950 година дипломатическите отношения между САЩ и България са прекъснати за близо десетилетие.[20]

Филм[редактиране | редактиране на кода]

„Сърцето умира последно“ е документален филм за процеса срещу Трайчо Костов с режисьор Малина Петрова, по сценарий на Велислава Дърева и Малина Петрова. Премиерата на филма се състои през 1991 г. в Централния военен клуб в София, където е проведено и самото съдебно дело срещу Трайчо Костов.[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9.
  • Тодорова, Румяна. Българската дипломация от епохата на студената война, в: 120 години изпълнителна власт в България. Научна конференция, София, 6-7 юли 1999 година. София, „ИК Гутенберг“, 1999.