Процес на Хабер-Бош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Процесът на Хабер–Бош е изкуствен процес на фиксиране на азот и е основната промишлена процедура за производство на амоняк днес.[1][2] Кръстен е на своите изобретатели – германските химици Фриц Хабер и Карл Бош, които го развиват през първото десетилетие на 20-ти век. Процесът превръща атмосферния азот (N2) в амоняк (NH3) чрез реакция с водород (H2), използвайки метален катализатор под високи температури и налягания:

Преди развитието на процеса, амонякът е бил труден за производство в промишлен мащаб[3][4], тъй като ранните методи като процеса на Биркеланд–Ейде и процеса на Франк–Каро са били неефективни.

Въпреки че процесът на Хабер–Бош се използва предимно за производство на торове днес, по време на Първата световна война той предоставя на Германия източник на амоняк за производство на експлозиви, компенсирайки търговската блокада на Съюзническите сили на Чилийската селитра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Appl, M. (1982). „The Haber–Bosch Process and the Development of Chemical Engineering“. A Century of Chemical Engineering. New York: Plenum Press. pp. 29 – 54. ISBN 978-0-306-40895-3.
  2. Appl, Max (2006), „Ammonia“, Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry, Weinheim: Wiley-VCH, doi:10.1002/14356007.a02_143.pub2
  3. Smil, Vaclav (2004). Enriching the Earth: Fritz Haber, Carl Bosch, and the Transformation of World Food Production (1st ed.). Cambridge, MA: MIT. ISBN 9780262693134.
  4. Hager, Thomas (2008). The Alchemy of Air: A Jewish genius, a doomed tycoon, and the scientific discovery that fed the world but fueled the rise of Hitler (1st ed.). New York, NY: Harmony Books. ISBN 978-0-307-35178-4.