Процес на парашутистите и подводничарите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Процес на парашутистите)
Направо към: навигация, търсене

Процесът на парашутистите и подводничарите е наказателен съдебен процес на Софийския военнополеви съд (дело № 503 от 1942) срещу 27 български комунисти-политемигранти.

Паметник на парашутиста Стоян Палаузов, с. Светлен

Те са членове на групи от т.нар. парашутисти и подводничари, изпратени да организират въоръжените противодържавни и терористични сили в България с помощта на разузнаването на СССР.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В края на лятото на 1941 г. със съветски подводници и самолети в България нелегално пристигат 61 разузнавачи и военни специалисти начело със съветския полковник Цвятко Радойнов. От тях 55 са българи, 5 руснаци и 1 чех. Българите са дейци на БРП (к). Целта е „получаване на разузнавателна информация, осъществяване на саботаж и терористични актове във военни обекти, осигуряване на неутралитет на България във войната със СССР и подготовка на въоръжено въстание”[1].

Акцията не среща подкрепа сред българското население, което активно участва в залавянето на диверсантите. Част от тях загиват, съдбата на 1 участник е неизвестна[2], други попадат в заложени клопки.

Съдебен процес[редактиране | редактиране на кода]

Подсъдими по делото са: Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Йотов, Иван Изатовски, Йозеф Байдо, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Додов, Стефан Пашев, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Иван Дреновски, Лъчезар Аврамов, Август Попов, Георги Кратунчев, Димитър Тепляков, Иван Иванов, Георги Башикаров, Янко Янев Комитов, Тодор Фотакев Николов, Николай Романов, Мирко Петков, Симеон Славов, Иван Щерев, Мильо Милев, Димо Астаджов, Владимир Чернов[3].

Процесът срещу тези 27 обвиняеми се гледа от 9 юни 1942 г. при закрити врати от Софийския военнополеви съд. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите: полковник Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплантанов, Август Попов, Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов[4]. Разстреляни са същия ден в стрелбището на Школата за запасни офицери в София (днес музей „Гарнизонно стрелбище“).

Смъртната присъда на Лъчезар Аврамов е заменена поради непълнолетие с доживотен затвор. По-късно е сред ръководителите на БКП и министър[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Групите на парашутистите и подводничарите</ Абин Н., в. „Труд“, РФ
  2. Недев Н., Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Издателство „Сиела“, С., 2007
  3. Полицейско досие на Цвятко Радойнов. // Посетен на 10.3.2014.
  4. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 308
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 22-23.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]