Пряпорец и гусла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пряпорец и гусла
Корица на 3-то издание от 1895 г. Експонат на къщата музей „Иван Вазов“, Берковица
Корица на 3-то издание от 1895 г. Експонат на къщата музей „Иван Вазов“, Берковица
АвторИван Вазов
Първо издание
Румъния
Оригинален езикбългарски
Видстихосбирка
„Де е България?“

„Пряпорец и гусла“ е първата стихосбирка на Иван Вазов. Издадена е под псевдонима му Пейчин в Румъния през 1876 г.

Повечето от стихотворенията в стихосбирката са написани в Сопот, а останалите – в Букурещ. Произведенията са създадени като бунтовнически песни, повечето от които излизат в стихосбирката. За създаването им Вазов се е повлиял от новите революционни идеи и от книжката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ на Христо Ботев и Стефан Стамболов.

Стихосбирката „Пряпорец и гусла“ е издадена изцяло на собствени разноски на автора. Разпространявана е и продавана от търговеца Д. В. Манчов. Вазов не получава пари от продажбата ѝ.

Тогава поетът ползва псевдонима Пейчин, подсказан му от Манчов. Предпочел е подписването с псевдоним, за да не излага на риск от преследване баща си и братята си в Османската империя.

Сборникът включва следните стихотворения:

  • „Борът“
  • „Сиромахкиня“
  • „Новонагласената гусла“
  • „Отмъстител“
  • „Волентиринът“
  • „Пряпорец“
  • „Панагюрските въстаници“
  • „Свобода или смърт“
  • „Радецки“
  • „Де е България?“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]