Прясна вода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прясната вода се различава от морската вода и е водата, която е достъпна на Земята и съдържа минимално количество соли.

Водата, солеността на която не превишава 0,1 %, даже във формата на пара или лед се нарича прясна или сладка. Най-голямата част от прясната вода на земята е под формата на лед в ледената шапка на полярните региони и в ледниците. Освен това прясна вода има в реките, езерата подземните източници и в облаците. По различни пресмятания прясната вода на Земята е около 2,5 – 3 % от общото количество вода. От тази вода 85 – 90 % е под формата на лед.

Пречистената до определени изисквания прясна вода се използва като питейна вода.

В България има действащ от началото на 2000-та година „Закон за водите“, който е изменян до 2016 година над 60 пъти, и който трябва да регулира начина на управлението основно на пресните води.[1] С него трябва да се регулират проблемите свързани с експлоатацията на повърхностните и подземните води, с даването на концесии на частни фирми, с предпазване от наводнения, с експлоатацията и поддръжката на всички водни съоръжения и други.

Източници на прясна вода[редактиране | редактиране на кода]

Amazon River near Iquitos, Peru
Western end of Lake Baikal with mountains in the distance
Aerial view of Everglades with sawgrass and coastal marsh
Реки, езера и блата, като река „Амазонка“, езерото „Байкал“ и Everglades в САЩ, като форми на резервоари за прясна вода на Земята.

Почти цялото количество прясна вода на Земята идва от атмосферата на Земята под формата на дъжд и сняг. Тази вода съдържа разтворени вещества от въздуха и материали от почвата, през която преминава при падането си на повърхността. Водата паднала на повърхността като краен резултат на кръговрата в природата: изпарение от повърхността на водните басейни, кондензация и валежи е с различна степен на чистота. Част от тази вода замръзва и се разтопява по-късно, друга преминава през различни слоеве на земната повърхност и се пречиства от някои от атмосферните замърсявания и трета част пада върху повърхността на солените водни басейни и също става солена. Една част от водата се намира в зоните на вечната замръзналост и съдържа 0.022% от общото количество вода.

Използване на прясната вода[редактиране | редактиране на кода]

Прясната вода е изключително важна за живота на Земята. Тя се използва широко в различни области на живота на хората. По данни на ООН в началото на 2000-та година повече от 1,2 милиарда човека живеят в условията на постоянен дефицит на прясна вода и около 2 милиарда страдат от това постоянно. В средата на ХXI век числеността на живеещите при постоянен недостиг на вода ще превиши 4 милиарда човека.[2]. При тази ситуация страните, които разполагат с достатъчно водни ресурси ще имат преимущество в развитието си през 21-ви век.

Използване на вода в промишлеността[редактиране | редактиране на кода]

Един от големите потребители на прясна вода е промишлеността. Така например според списание Der Spiegel за производството на един автомобил над средната класа се изразходват 226 000 литра прясна вода.[3]

Използване на вода в селското стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство е най-големия потребител на вода в света. Около 70% от сладката вода се използва за селско стопанство. В сухите области на Азия и Африка се стига до 90% от прясната вода. В Европа като цяло този процент е 35%. Водата е основен компонент за развитието на растителния свят. Без нея не са възможни процесите на развитието им. Образуването на един килограм сухо вещество полезна продукция в съвременните културни растения, при нормални климатични условия изисква от 300 до 800 литра вода да премине през растението, като само една минимална част остава в него.[4]

Таблица: Приблизителни количества необходимо количество вода за сезонни култури.[5]

култура количество вода необходима в мм / за целия период на отглеждане
Банан 1200 – 2200
Ечемик/Овес/Пшеница 450 – 650
Зеле 350 – 500
Цитрус 900 – 1200
Лук 350 – 550
Грах 350 – 500
Картофи 500 – 700
Захарна тръстика 1500 – 2500
Домати 400 – 800

Водна следа[6][редактиране | редактиране на кода]

Понятието отпечатък или водна следа (на английски: Water Footprint) обхваща цялото количество вода, което е необходимо за производството на определена стока или услуга. При това се разделя на синя, зелена и сива вода. Отпечатъкът на синята вода е количеството вода, което се изпарява директно при производството и остава в продукта. Зеленият отпечатък е количеството вода, което се използва по време на вегетацията и затова има значение основно при селскостопанската продукция. Следата от сивата вода обхваща количеството вода, която се замърсява по време на процеса на производство..[7] С тези въпроси се занимава информационната мрежа Water Footprint Network, която работи заедно с ООН.

Водната следа, определяна още като виртуална вода на една страна като цяло се отнася за общото население на една страна и представлява индекс на потребление на прясна вода на една страна. Примери за различните страни в m³ за човек за година:

  • В Китай коефициента на потребление на прясна вода е около 700 m³; от тях 7 % се импортират чрез стоки.
  • В Германия този индекс е 1.545 m³. Причините са в голямата консумация на индустриални продукти и месо.
  • Водният отпечатък на Япония 1.150 m³; от тях около 65 % се използват извън страната.
  • Индексът на потребление на вода на САЩ е 2.483 m³.
  1. http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Povarhnostnivodi/Zakon-za-vodite.pdf
  2. Вода для людей, вода для жизни. Доклад ООН о состоянии водных ресурсов мира. – М., 2003.
  3. SPIEGEL Special. 11/1998.
  4. (EHLERS 1996) Ehlers, W.: Wasser in Boden und Pflanze. Stuttgart, Ulmer Verlag, 1996
  5. Natural Resource Management and Environmental Dept. Crops Need Water. // Посетен на 17 March 2012.
  6. http://waterfootprint.org/en/water-footprint/product-water-footprint/
  7. A. Y. Hoekstra: Human appropriation of natural capital: A comparison of ecological footprint and water footprint analysis. In: Ecological Economics. 68, Nr. 7, 2009-05-15 S. 1963 – 1974, doi:10.1016/j.ecolecon.2008.06.021 (PDF).