Псалтир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Псалтир (на гръцки: ψαλτήριον, псалтирион — музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на Стария завет от Библията. В еврейската Библия се нарича ספר תהילים, Сефер Техилим - Книга на възхвалите, Танакх (на иврит hébreu תנ״ך). Псалмите (на гръцки: Ψαλμοί - „песни“; на еврейски - тегилим (תהילים), са общо 150 или 151 на брой. Според еврейската традиция псалмите са написани от цар Давид, който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. Псалтира и псалмите често се използват в литургии и молебени.

Софийският песнивец (1337)

Най-древни и известни ръкописни псалтири в славянската традиция са глаголическите Синайски псалтир и Псалтир на Димитър, както и кирилските Болонски псалтир, Софийски песнивец и Погодински псалтир.

Старобългарският превод на Псалтира се смята за най-близък до гръцкия текст. Съществуват много различни преводи на Псалтира, както и музикални обработки от първите векове до днес.

Номериране на псалмите[редактиране | edit source]

Пример:

1 ΜΑΚΑΡΙΟΣ ο άνθρωπος, που δεν περπάτησε σε θέλημα ασεβών, και σε δρόμο αμαρτωλών δεν στάθηκε, και σε καθέδρα χλευαστών δεν κάθησε• 2 αλλά, στον νόμο τού Κυρίου είναι το θέλημά του, και στον νόμο του μελετάει ημέρα και νύχτα.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; 2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

Разделянето на текста на псалми и съответната номерация в еврейската (масоретската) Библия се различава от древнегръцкия превод в (Септуагинтата). Гръцката Библия[1] до днес, както и старата църковно-славянска Библия съдържат 151 псалма. По-новите версии на българския и руски Псалтир, както и по-новите католически и протестантски псалтири исползват масоретската номерация - 150 псалма, но не всички номера съвпадат; затова в някои издания има двойна номерация.

Литература[редактиране | edit source]

  • Амфилохий, архим., Древнеславянская Псалтырь. Москва 1880—1882. Т. 1—3.
  • Алексеев Α. Α., О греческой основе славянских библейских переводов // Старобългаристика. I, 1984, стр. 3—22.
  • Карачорова И., Редакции древнеболгарского текста Псалтыри по языковым данным // Polata knigopisnaja № 14—15, стр. 26—38.
  • Карачорова И., Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира // Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. С. 1989, стр. 130—245.
  • Коцева Е., Особености содержания и подразделения Псалтыри // Polata knigopisnaja. № 14—15, 1985, стр. 39—50.
  • Погорелов В. Α., Словарь к толкованию Феодорита Киррского на Псалтырь. Варшава 1916
  • Погорелов В. Α., Толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древнеболгарском переводе, Варшава 1910
  • Северьянов С., Синайская псалтырь: Глаголический памятник XI века. Приготовил к печати Сергей Северьянов. Пг., Издание Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, VII, Прага 1922 [2]
  • Срезневский В., Древний славянский перевод Псалтыри: исследование его текста и языка по рукописям XI-XIV вв. - СПб. 1877
  • Чешко Е. В., Второе южнославянское влияние и редакции псалтырного текста на Руси (XIV—XV вв.) // Старобългаристика. № 4, 1981, стр. 79—85.
  • Чешко Е. В., Об афонской редакции славянского перевода Псалтыри в ее отношении к другим редакциям // Язык и письменность среднеболгарского периода. Москва 1982, стр. 60—93.
  • Чешко Е. В., Редакция и особености перевода Псалтыри Томича // Старобългарска литература № 14, 1983, стр. 37—58.
  • Altbauer, Lunt, An Early Slavonic Psalter from Rus'. Vol. I: Photoreproduction / Ed. by M. Altbauer with collaboration of H. G. Lunt. Cambridge 1978.
  • Birdsall J. W., The text of the Gospels in Photius // JTS. Vol. 7, 1956, pp. 42—56, 190—198.


Външни препратки[редактиране | edit source]