Псача
|
Псача Псача |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола“ |
|
  Псача |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Площ | 12,4 km² |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 539 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Псача в Общомедия | |
Псача (на македонска литературна норма: Псача) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на левия бряг на Крива река в северното подножие на Осогово. В Псача е разположен манастирската църква „Свети Никола“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През втората половина на XIV век Псача е център на владенията на сръбския севастократор Владко Паскачич, който обдарява църквата „Свети Никола“ в селото.
В края на XIX век Псача е голямо българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Псача е село в Кривопаланска каза населявано от 1000 жители българи християни и 30 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Псача е село в Кумановската каза с 896 българи екзархисти и българско училище.[2]
По време на Първата световна война Псача е включена в Мождивяшка община и има 1020 жители[3].
Според преброяването от 2002 година селото има 539 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 538 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Псача
Ангел Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[5]- Денко Дедев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[6]
- Стайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[7]
- Стойко Миленков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[8]
- Стоян Върбенов (1891 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
Тито Петковски (р.1945), политик от Северна Македония- Трайко Иванов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[9]
- Трайко Павлов (1876 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
- Христо Александров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 2021-02-19
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
| ||||||||
Портал „