Псача
|
Псача Псача |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола“ |
|
  Псача |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Площ | 12,4 km² |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 539 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Псача в Общомедия | |
Псача (на македонска литературна норма: Псача) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на левия бряг на Крива река в северното подножие на Осогово. В Псача е разположен манастирската църква „Свети Никола“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През втората половина на XIV век Псача е център на владенията на сръбския севастократор Владко Паскачич, който обдарява църквата „Свети Никола“ в селото.
В края на XIX век Псача е голямо българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Псача е село в Кривопаланска каза населявано от 1000 жители българи християни и 30 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Псача е село в Кумановската каза с 896 българи екзархисти и българско училище.[2]
По време на Първата световна война Псача е включена в Мождивяшка община и има 1020 жители[3].
Според преброяването от 2002 година селото има 539 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 538 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Псача
Стоян Върбенов (1891 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
Тито Петковски (р.1945), политик от Северна Македония- Трайко Иванов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[5]
- Трайко Павлов (1876 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
- Христо Александров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
| Населени места в Община Ранковце | 
| |
|---|---|---|
| Ранковце | Баратлия | Ветуница | Вражогрънци | Герман | Гиновци | Гулинци | Криви камен | Любинци | Милутинце | Одрено | Опила | Отошница | Пъклище | Петралица | Псача | Радибуш | Станча | ||
Портал „
