Псача
| Псача Псача | |
| — село — | |
 „Свети Никола“ | |
  Псача | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Площ | 12,4 km² |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 539 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Псача в Общомедия | |
Псача (на македонска литературна норма: Псача) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на левия бряг на Крива река в северното подножие на Осогово. В Псача е разположен манастирската църква „Свети Никола“.
История
[редактиране | редактиране на кода]През втората половина на XIV век Псача е център на владенията на сръбския севастократор Владко Паскачич, който обдарява църквата „Свети Никола“ в селото.
В края на XIX век Псача е голямо българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Псача е село в Кривопаланска каза населявано от 1000 жители българи християни и 30 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Псача е село в Кумановската каза с 896 българи екзархисти и българско училище.[2]
По време на Първата световна война Псача е включена в Мождивяшка община и има 1020 жители.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 539 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 538 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Псача
Ангел Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[5]- Ангел Спасов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[6]
- Ангел Трайков, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година,[7] четник на Серафим Спасов в същата година[8]
- Веселин Денков Христов (1881 – след 1943), български революционер
- Денко Дедев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[9]
- Павле Станков (1852 – 1917), български опълченец
- Стайко (Стойко) Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев,[9] четник на Петко Стефанов в 1914 година[10]
- Стойко Миленков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[11]
- Стоян Йосев (Йосифов), български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година,[7] четник на Серафим Спасов в същата година,[12] както и на Петко Стефанов в 1915 година[13]
- Стоян Върбенов (1891 – след 1925), български революционер, войвода на ВМРО
Тито Петковски (р. 1945), северномакедонски политик- Трайко Иванов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[14]
- Трайко Павлов (1876 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
- Христо Александров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[15] Тодор Арсов, македоно-одрински опълченец, редник във 2-ра дружина, 2-ра рота, роден в Псача, Кривопаланска околия, починал в гр. Царево село на 8 юли 1913 г., погребан в гр. Царево село [16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 25.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 6.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12, 27.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 13.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 20
| ||||||||
