Псевдокомитатенси

Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) 800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история

Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници)

Древноримски флот (флоти, адмирали)

История на кампаниите

Списъци на войни и битки

Украшения и наказания

Технологична история

Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища)

Лично снаряжение

Политическа история

Стратегия и тактики

Пехотни тактики

Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал)

Псевдокомитатенси (на латински: pseudocomitatensis) са наричани военните части от полевите армии (комитати – comitatus) на късната Римска империя, които първоначално са влизали в състава на римските гранични войски.

След поражението на римляните в битката при Адрианопол на 9 августа 378 г., проличава острият недостиг на добре обучена и въоръжена тежка пехота за частите на полевите армии – комитатенсите. Тогда от най-боеспособните поделения на лимитаните били формирани и включени в състава на комитатите цели легиони с ранг псевдокомитатенси.

За първи път такива части се появяват след реформата на Диоклециан (упр. 284 – 305), когато войската е разделена на полеви армии – комитати, и гранични войски – лимитани. Първоначално при военни операции в граничните провинции подразделенията на лимитаните са били включвани в състава на комитатите, получавайки ранг псевдокомитатенси, а след края на операцията са се връщали обратно на границата. Поради желанието на Императорите да разполагат с по-големи военни сили под тяхно командване, и обособяването на комитатите като регионални армии – по една във всеки диоцез – все по-голям брой гранични части остават за постоянно в състава на полевите армии.

При включването им в състава на комитатите, псевдокомитатенсите са получавали същото въоръжение и са участвали в сраженията наравно с частите на комитатенсите.

Въпреки това те оставали с по-нисък статут и съответно с по-ниско заплащане.

Списък на частите с ранг псевдкомитатенси

виж същоЛегиони на късната Римска империя

Части, споменати в Нотиция Дигнитатум:

подчинени на западния Magister Peditum („Генерал на пехотата“)

1. Prima Alpina – Legio I Iulia Alpina;
2. Secunda Iulia Alpina – Legio II Iulia Alpina;
3. Lanciarii Lauriacenses;
4. Lanciarii Comaginenses;
5. Taurunenses;
6. Antianenses;
7. Pontinenses;
8. Prima Flavia Gallicana Constantia – Legio I Flavia Gallicana Constantia;
9. Martenses;
10. Abrincateni;
11. Defensores seniores;
12. Mauri Osismiaci;
13. Prima Flavia Metis – Legio I Flavia Martis?;
14. Superventores iuniores;
15. Constantiaci;
16. Corniacenses;
17. Septimani;
18. Romanenses;

подчинени на източния magistri militum praesentalis („Командващ ескортиращата императора армия“)

Auxiliarii sagittarii;

подчинени на източния Magister Militum per Orientem („Магистър милитум на Ориента“)

1. Prima Armeniaca (I Арменски легион);
2. Secunda Armeniaca (II Арменски легион);
3. Fortenses auxiliarii;
4. Funditores;
5. Prima Italica – Legio I Italica;
6. Quarta Italica – Legio IV Italica;
7. Sexta Parthica – Legio VI Parthica;
8. Prima Isaura sagittaria – Legio I Isaura Sagittaria;
9. Balistarii Theodosiaci;
10. Transtigritani;

подчинени на източния Magister Militum per Illyricum („Магистър милитум на Илирик)

1. Timacenses auxiliarii.
2. Felices Theodosiani iuniores.
3. Bugaracenses;
4. Scupenses;
5. Ulpianenses;
6. Merenses;
7. Secundi Theodosiani;
8. Balistarii Theodosiani iuniores;
9. Scampenses;

Източници

• Ammianus Marcellinus, Roman History (края на 4 век)
• Zosimus, Historia Nova (5th century)
• Notitia Dignitatum, Augustana (края на 4 – началото на 5 век)
• Diocletian and the Roman Army
• Burns, Thomas Samuel, Barbarians Within the Gates of Rome, Indiana University Press, 1994, ISBN 0-253-31288-4, p. 112.
• R.S.O. Tomlin, „L’esercito del tardo impero“, Il mondo di Roma imperiale. La formazione, Editori Laterza, 1989, p. 128.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Псевдокомитат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​