Псевдочума по птиците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Псевдочума по птиците
Newcastle disease in a mallard.JPG
Класификация
група: Група V ((-)ssRNA)
семейство: Paramyxoviridae
род: Avulavirus
вид: Newcastle disease
virus
Вирус на псевдочумата по птиците
Научно наименование
Уикивидове Newcastle disease virus
псевдочума по птиците в Общомедия

Псевдочумата по птиците (на латински: Pseudopestis avium), нарича се още Нюкясълска болест (на английски: Newcastle disease) е остро силно контагиозно вирусно заболяване по птиците със септицемично-токсичен характер по домашните и дивите птици, главно кокошките и по-рядко пуйките, фазаните и токачките.

Протича като епизоотия в акутна или субакутна клинична проява. Причинява значителни икономически загуби в птицевъдството. При човека предизвиква леки инапарентни инфекции, поради което заболяването се приема и за зооноза.

Исторически сведения за болестта[редактиране | редактиране на кода]

Тортиколис при пиле

За първи път псевдочумата е установена на остров Ява, Индонезия през 1926 г. (Kraneveld). Описана е като инфекциозно заболяване, което причинява големи икономически щети. Авторът я нарича псевдочума или Bathavia disease. Почти по същото време подобна болест е наблюдавана в при стадо птици близо до Нюкасъл ъпон Тайн, Англия (Doyle). От тук и получава името си Нюкясълска болест. През 1927 г. Doyle установява, че причинителя е филтруем, т.е. вирус и отделя болестта като самостоятелна нозологична единица. Днес болестта е широко разпространена в целия свят като широко разпространение придобива през периода на Втората световна война. В България за пръв път е констатирана през есента на 1943 г. (Семерджиев).

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Псевдочумата се причинява от Парамиксовирус. Това биват патогенни щамове на птичия Парамиксовирус тип 1 (APMV-1), а понякога макар и рядко, вирулентни щамове на Парамиксовирусите при гълъбите (APMV1), които могат да причинят поява на заболяване при домашните птици. Вирусът има неправилна сферична форма. Съдържа груповоспецифичен нуклеопротеинен антиген и типовоспецифичен хемаглутинин. Антигенно стабилен е, но се изолират теренни щамове с различна степен на вирулентност като биват:

  • Велогенни – силно патогенни
  • Мезогенни – средно патогенни
  • Лентогенни – слабо патогенни

Вирусът се съхранява във външната среда за дълго време като при ниски температури в замразени органи над 1 година, в изсушени органи до 200 дни, в замразено месо до 287 дни, в яйцата при хладилни условия до 538 дни.

Повлияват го дезинфекционни средства са натриевата основа (1 – 2%), хлорната вар (1 – 5%), вареното мляко (10 – 20%).

Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]

При естествени условия най-чувствителни са кокошките и папагалите. По-рядко боледуват пуйки, фазани и токачки, а водоплаващите птици са устойчиви. Наблюдава се и възрастова и породна устойчивост. Така например пилетата са по-чувствителни и боледуват тежко.

Вирусът прониква алиментарно и аерогенно. Предизвиква виремия и попада в ретикулоендотелната система и мозъка. Поради наличието на токсични свойства уврежда кръвоносните съдове и причинява масови кръвоизливи в храносмилателната система.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационният период е кратък – едва 1 - 2 дни. Заболяването протича в остра (септицемична) и подостра (респираторна и нервна) форма. Острата форма се характеризира с внезапност, диария, посиняване на гребена и менгушите и висок леталитет – 70 – 100 % до 72-ия час. При подострата форма преобладават респираторните и нервни симптоми – ринит, ларинготрахеит, диария, енцефалитни смущения и извиване на шията (опистотонус) и усукване (тортиколис). Съпроводена е с намаляване на носливостта и деформация на черупката (меки яйца). При по-възрастните кокошки и пуйки се наблюдават и атипични форми.

Проникването на вируса на псевдочумата при птиците у хора може да доведе до леки преходни конюнктивити. Условието обаче да се развие е организмът да се сблъска с голямо количество вируси. Ето защо подобни клинични признаци се срещат само при лабораторни работници, гледачи и работници в птицекланици[1].

Патологоанатомия[редактиране | редактиране на кода]

Точковидни кръвоизливи на границата между мускулест и жлезист стомах и характерните „тиквени семки“ в червата

При свръхострата форма липсват характерни видими промени. В някои случаи се наблюдават многобройни точковидни кръвоизливи по епикарда, въздушните торби, мускулния стомах, гушата и дихателните пътища.

При подострата форма гребенът и менгушите са виолетови и осеяни с кръвоизливи. Характерни са измененията в храносмилателната система. Наблюдават се множество точковидни кръвоизливи. Характерни налепи се наблюдават в тънкото небце и червата. В повечето случаи са дребни, но се наблюдават и такива с големина и форма наподобяваща семка от тиква. Характерни са и точковидните кръвоизливи на границата между мускулест и жлезист стомах.

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата се поставя на база характерната клиника и патологоанатомична находка. Вирусологичните изследвания пък определят вирулентността на щама. Вирусът се изолира от бял дроб и мозък. От серологичните методи се използва метода РЗХА.

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

За поставяне на точна диагноза е нужно да се вземат предвид други заболявания по птиците протичащи със сходни признаци. Това са[2]:

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

За активна профилактика се използват живи атенуирани ваксини от лентогенни щамове. Ваксинацията се извършва на 12 дневна възраст напивно или чрез аерозол.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дяков Л., Ангелов А., Стойков Д., „Специална патологична анатомия на домашните животни“, Земиздат, София 1995, ISBN 954-05-0199-7
  • Обрешков К., Василев И., Начев Б., Шишков Н., Савов Д., Димитров С., Шерков Ш., Петров Д., Станкушев Х., Цонев Ц., Маркарян М., Герганов Г., „Болести по птиците“, ДИ „Земиздат“, София 1978
  • Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]