Стрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Психично напрежение)
Направо към: навигация, търсене

Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне [1][2]. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.[3]

Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Причина за появата му често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.

Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Видове стрес[редактиране | редактиране на кода]

Съществува негативен и позитивен стрес:

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
    • екологична система, обществени бедствия,
    • социално-икономически фактори на стрес,
    • лични инциденти.
  • Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

  • Ситуативен стрес – след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
  • Хроничен стрес – човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменящата се среда;
  • Посттравматичен стрес – преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена, а едва след това – обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  1. Фаза на тревога – соматичен израз на активацията на защитните сили.
  2. Фаза на съпротива.
  3. Фаза на изтощение – при дълго действие на стресогенния агент. Виж синдром на професионалното изчерпване.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Всеки път, при стрес, се увеличава отделянето на хормоните адреналин и кортизол. Преминаването им в кръвта кара артериите да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Всичко това повишава сърдечното напрежение и кръвното налягане. С течение на времето стресът води до увреждане на сърдечно-съдовата система и до ускоряване на стареенето на кръвоносните съдове.

Постоянният стрес повишава образуването на тромби в кръвоносните съдове, които могат да доведат до инфаркт и инсулт. Понижените защитни сили на организма в такъв момент могат да доведат до рак, инфекции и други заболявания. Също така храносмилането може да бъде потиснато, а то от своя страна да доведе до натрупване на излишни килограми, нарушено храносмилане и затлъстяване.

При здрави хора, физическото натоварване увеличава налягането в кръвоносните съдове до 40%, а емоционалното – до 60%. Когато двата типа стрес са комбинирани (особено при спортисти), може да се достигне до екстремно налягане, което да доведе до внезапна смърт.

Техники за справяне със стреса[редактиране | редактиране на кода]

Техники и стратегии за справяне със стреса (понякога като стрес мениджмънт) са начините за справяне със стрес, като например йога, спа, медитация, различни видове терапии.

Реакциите към стреса включват адаптация, психологическите механизми за справяне като стрес мениджмънт, безпокойство и депресия. В по-дълъг план, стресът може да понижи здравето или да увеличи предразположенията към заболяване, като за да се предотврати това стресът трябва да бъде овладян.

Стрес мениджмънтът включва техники предназначени да екипират индивида с ефективни механизми за справяне с психологическия стрес, тук стресът се дефинира като индивидуалният психологически отговор на вътрешни или външни стимули, които предизвикват реакция от типа борба за справяне или "бягство" (fight-or-flight response). Стрес мениджмънтът е ефективен, когато индивидът използва стратегии за справяне или е в състояние да промени стресиращата ситуация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Dirk Hellhammer, Juliane Hellhammer, Stress: the brain-body connection, Karger Publishers, 2008, стр. vii
  2. Тълковен речник на българския език, ИК „Елпис“, София, 1995, ISBN 95455703X
  3. „Стрес без дистрес“, Ема Манукян, psychology-bg.com

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]