Психично разстройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Психично разстройство
Жени, чрез които са изобразени осем типични психични диагнози, Арман Готие, 19 век
Жени, чрез които са изобразени осем типични психични диагнози, Арман Готие, 19 век
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 F0x - F9x
Психично разстройство в Общомедия

Психичното разстройство (или психично заболяване) е състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за нормално, и е свързано със субективно страдание и непълноценност. Обхватът на приеманото за психично разстройство и отношението към него варира в широки граници при различните култури и във времето, като и днес има различия в дефинициите, оценяването и класификацията на психичните разстройства. Над една трета от хората в повечето страни покриват критериите за психично разстройство в определен момент от живота си.

Причините за психичните разстройства често се обясняват чрез диатеза-стрес модела или чрез биопсихосоциалния модел. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит.[1]

Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатрични болници, а диагностицирането - от психиатри или клинични психолози въз основа на различни методи, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. В някои случаи, обикновено определени в законодателството, е възможно и принудително задържане и лечение на пациентите.

Класификация на психичните разстройства[редактиране | редактиране на кода]

В съвременната наука и практика се налагат две главни международни системи за класификация на психичните разстройства - Международната класификация на болестите (МКБ) и Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства.

  • Международната класификация на болестите (на английски: International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems (ICD)) е предложена от Световната здравна организация и представлява класификация на всички болести. Действа 10-тата ревизия (МКБ-10) предложена през 1996 г., като глава 5-та от нея е посветена на психичните заболявания. Класификацията на психичните разстройства според МКБ-10 е следната:
    • F0x - Органични и психосоматични психични разстройства
    • F1x - Зависимост към психоактивни вещества
    • F2x - Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства
    • F3x - Афективни разстройства
    • F4x - Разстройства свързани със стрес
    • F5x - Разстройства свързани с физиологични нарушения
    • F6x - Разстройства на личността и поведението
    • F7x - Умствена изостаналост
    • F8x - Разстройства в психичното здраве
    • F9x - Детско-юношеска психиатрия
  • Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства (на английски: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM)) e предложено от Американската психиатрична асоциация (на английски: American Psychiatric Association). До момента има разработени 4 версии, като в момента действа последната 4-та версия известна, като DSM-IV. Тя е само за психичните разстройства, които се разпределят в 17 основни категории. Класификацията на психичните разстройства по DSM-IV е следната:
    • Разстройства на психиката
    • Нарушения в развитието
    • Нарушения във физическото развитие
    • Влияние на стресови фактори
    • Оценка на социалното функциониране

Разстройства на настроението[редактиране | редактиране на кода]

Тревожни разстройства[редактиране | редактиране на кода]

Дисоциативни разстройства[редактиране | редактиране на кода]

Дисоциативното разстройство се определя като: "стеснение на съзнанието, което служи на някаква несъзнавана цел и се съпътства и/или последва от амнезия". Дисоциативните симптоми са несъзнавана симулация на болестни признаци.[2]

Соматоформни разстройства[редактиране | редактиране на кода]

Шизофренни разстройва[редактиране | редактиране на кода]

Представляват най-тежката форма на психичното разстройво в резултат на срив в нормалните мозъчни процеси.

Органични психични разстройства[редактиране | редактиране на кода]

Личностни разстройства[редактиране | редактиране на кода]

Личностовите разстройства представляват прекомерно развитие на някои черти, които ги има и при нормалните хора. Тези разстройства могат да създават проблеми през целия живот на човека, без да го превръщат в инвалид. Обикновено хора с подобни разстройства се възприемат нормално, макар понякога с поведението си да стряскат околните.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Insel, T.R. и др. Rethinking mental illness. // Journal of the American Medical Association 303. 2010. с. 1970-1971.
  2. Конверзионни (дисоциативни) разстройства Icp-bg.com/, Психична Централа на България, 17 януари 1995