Публий Егнаций Целер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Публий Егнаций Целер
древноримски философ
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия

Публий Егнаций Целер (на латински: Publius Egnatius Celer, живял през 60-те години на I век) е стоик-учител по философия по времето на римските императори Нерон и Веспасиан в Рим.

Произлиза от фамилията Егнации, клон Целер вероятно от Berytos (днешен Бейрут) или Тарс. През 66 г. той доницира консулара Квинт Марций Барей Соран и дъщеря му Марция Сервилия за допитване при магьосници, на когото той е бивш учител, клиент и приятел. Соран е осъден смърт за обида на императора (crimen laesae maiestatis) и се самоубива. Марция е екзекутирана.

По времето на император Веспасиан през 69 г. той е съден от стоика философ Гай Музоний Руф за фалшиви показания. Защитата му поема киницийският философ Деметрий. Следващата година при присъствието на Домициан, който замества баща си, Целер е осъден и изгонен от Рим, а неговата собственост конфискувана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Prosopographia Imperii Romani, PIR² E 19
  • John K. Evans: The Trial of P. Egnatius Celer. In: The Classical Quarterly 29, 1979, S. 198 – 202.
  • Michael Heider: Philosophen vor Gericht. Zum Prozess des P. Egnatius Celer. In: Römische historische Mitteilungen 48, 2006, Österreichische Akademie der Wissenschaften, S. 135 – 155.