Публий Егнаций Целер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Публий Егнаций Целер
древноримски философ
Роден
1-ви век
Починал
1-ви век
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия

Публий Егнаций Целер (на латински: Publius Egnatius Celer, живял през 60-те години на I век) е стоик-учител по философия по времето на римските императори Нерон и Веспасиан в Рим.

Произлиза от фамилията Егнации, клон Целер вероятно от Berytos (днешен Бейрут) или Тарс. През 66 г. той доницира консулара Квинт Марций Барей Соран и дъщеря му Марция Сервилия за допитване при магьосници, на когото той е бивш учител, клиент и приятел. Соран е осъден смърт за обида на императора (crimen laesae maiestatis) и се самоубива. Марция е екзекутирана.

По времето на император Веспасиан през 69 г. той е съден от стоика философ Гай Музоний Руф за фалшиви показания. Защитата му поема киницийският философ Деметрий. Следващата година при присъствието на Домициан, който замества баща си, Целер е осъден и изгонен от Рим, а неговата собственост конфискувана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Prosopographia Imperii Romani, PIR² E 19
  • John K. Evans: The Trial of P. Egnatius Celer. In: The Classical Quarterly 29, 1979, S. 198 – 202.
  • Michael Heider: Philosophen vor Gericht. Zum Prozess des P. Egnatius Celer. In: Römische historische Mitteilungen 48, 2006, Österreichische Akademie der Wissenschaften, S. 135 – 155.