Публий Плавций Пулхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Публий Плавций Пулхер (на латински: Publius Plautius Pulcher; * ок. 6 г.; † между 48 и 54 г.) е политик на ранната Римската империя. През 36 г. той е претор.

Произлиза от плебейската фамилия Плавции, клон Пулхер. Той е най-малкият син на Марк Плавций Силван (консул 2 пр.н.е.) и съпругата му Ларция. Той е брат на Марк Плавций Силван (претор 24 г.), Плавция Ургуланила, която 15 г. става съпруга на император Клавдий, и на раноумрелия Авъл Плавций Ургуланий. Плавций се жени за Вибия, дъщеря на Гай Вибий Марс (суфектконсул 17 г.) и Лелия.[1][2]

При Тиберий (14 – 37) младият Плавций Пулхер, като зет и приятел на Друз Цезар, прави кариера.[3] Той е tresvir monetalis (монетен майстер), през 31 г. като кандидат на императора квестор, 33 г. народен трибун и 36 г. претор ad aerarium.[4]

При Калигула (37 – 41) и в началото на господството на Клавдий (41 – 54) той вероятно няма повече служби, През 47/48 г. той е издигнат в съсловието на патрицийте и става авгур. Той става curator viarum sternendarum (отговаря за строенето на пътищата) и след това известно време управлява като пропретор провинция Сицилия.[5] Въпреки произхода си той не става консул.

Публий Плавций Пулхер умира преди 54 г. и е погребан заедно със съпругата му Вибия при родителите му и брат му Авъл Плавций Ургуланий във фамилния мавзолей на Виа Тибуртина.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mary Beard: Vita inscripta. In: Widu-Wolfgang Ehlers: La biographie antique (= Entretiens sur l’antiquité classique). Band 44. Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2880-0, S. 83 – 118, insbesondere 103 – 108.
  • Werner Eck: Plautius [II 9]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01479-7, Sp. 1117.
  • Rudolf Hanslik: Plautius II.6. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 4, Stuttgart 1972, Sp. 910 f.
  • Heike Niquet: Inschriften als Medium von „Propaganda“ und Selbstdarstellung im 1. Jh. n. Chr. In: Gregor Weber, Martin Zimmermann: Propaganda – Selbstdarstellung – Repräsentation im römischen Kaiserreich des 1. Jhs. n. Chr. (= Historia. Einzelschriften). Band 164. Steiner, Stuttgart 2003, ISBN 3-515-08251-4, S. 145 – 173, insbesondere 171 – 173.
  • Klaus Wachtel: P. Plautius Pulcher (P 472). In: Leiva Petersen, Klaus Wachtel: Prosopographia Imperii Romani. Band 6. de Gruyter, Berlin/New York 1998, ISBN 3-11-015048-4, S. 189 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CIL 14, 3606
  2. CIL 14, 3607
  3. Тацит, Annalen 4,22
  4. CIL 14 3607; Plautius II.6. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 4, Stuttgart 1972, Sp. 910 f...
  5. CIL 14 3607, Klaus Wachtel: P. Plautius Silvanus (P 472). In: Leiva Petersen u. a. (Hrsg.): Prosopographia Imperii Romani. 2. Auflage. Band 6, Berlin u. a. 1998, ISBN 3-11-015048-4, S. 190.
  6. CIL 14 3606; CIL 14 3607. Heike Niquet: Inschriften als Medium von „Propaganda“ und Selbstdarstellung im 1. Jh. n. Chr. In: Gregor Weber u. a. (Hrsg.): Propaganda – Selbstdarstellung – Repräsentation im römischen Kaiserreich des 1. Jhs. n. Chr. Stuttgart 2003, ISBN 3-515-08251-4, S. 171 – 173.