Пчеларово (област Добрич)
За другото българско село вижте Пчеларово (област Кърджали).
| Пчеларово | |
|---|---|
  Пчеларово  Пчеларово |
|
| Общи данни | |
| Население | 555 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 26,444 km² |
| Надм. височина | 222 m |
| Пощ. код | 9550 |
| Тел. код | 05739 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 58832 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
|
Община – кмет |
Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП) |
|
Кметство – кмет |
Пчеларово Антон Атанасов (БСП) |
Пчеларово е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Добруджа, на 13 км от общинския център Генерал Тошево и на 18 км североизточна посока от областния център Добрич.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранни писмени източници за селото са от 1526 година. През ХVІІІ век селото е посочено в официални османски документи на 16 места, като е записано с името Али бей. То е отбелязвано като Ели бей от 1732 до 1789 година. През 1873 година е включено в кааза Хаджиоглу – Пазарджишка (Добричка околия) с 19 мюсюлмански къщи и 32 български къщи. Село Пчеларово сменя старото си османско име с българско с указ № 201 от 2 септември 1898 година. Предполага се, че новото име идва от местността „Кованлък“ (пчелин, тур.), в която се намирала голямата Добричка могила „Кованлък“. От 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Румънската държава провежда агресивна политика и през 1932 г. румънските власти преименуват селото на „Присекани“, което пак може да се преведе като пчелин. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 година е решено: „...село Пчеларово остава Пчеларово“.[1]
В местността Кьор куфия на километър и половина южно от селото, разположена западно от голямата могила, има следи от тракийско селище. На територията на пчеларовското землище има следи и от други стари селищни образувания. През 50-те години на ХХ век Димка Серафимова, археоложка от Историческия музей – Благоевград, която е родом от село Пчеларово, събира голямо количество парчета от глинени съдове, части от стрели, кремъчни оръдия на труда и др. Според нея този археологически материал се състои от два типа керамика, характерна като славянска и прабългарска, което подсказва, че мястото е населявано хилядолетие назад. След 1850 година борбата за църковна свободата достига своята върховна точка и Пчеларово е едно от селата в Добруджа, които пламенно защитават българската идентичност по време на Възраждането. През 1861 година българите от Добрич (тогава Хаджиуглу Пазарджик) и от околните села изпращат до Високата порта в Цариград и до Гръцката патриаршия пореден проект за удовлетворяване на техните искания за църковна свобода. Той е подписан и от двама души от село Пчеларово. Искането им е удовлетворено и през същата година в Пчеларово се открива църква и училище. През 1874 г. в селото със семействата си живеят двама хаджии – х. Слави Георгиев (р. 1818) и х. Тони Кольов (р. 1789).
След обявяване на Руско-турската война, българите от село Пчеларово дейно помагат на руската войска. Във военните сведения на руската армия се споменава тогавашното име на селото Ели бей. Пчеларовците Жельо Драганов и Вълчо Георгиев били задържани от турската власт в обвинение, че са съгледвачи на руските разузнавателни отряди, Жельо Драганов бива обесен на Каралезката чешма, а Вълчо успява да избяга и стига до гр. Меджидия (Румъния). Той се включва в една руска разузнавателна част на 16-и Донецки полк. На 8 януари 1878 година полкът води сражение край Ели Бей, в същия момент разузнавателния отряд на Вълчо Георгиев е бил на разузнаване до Каралезката чешма и се натъква на османски части, три войника от частта биват убити, а командирът тежко ранен. Загиналите биват погребани до чешмата. След три години Вълчо Георгиев мести костите на войниците в село Пчеларово. Днес мястото е известно като Казашкото гробче. Всяка година на 3 март се полагат цветя и венци от местните хора и руското консулство във Варна. След Освобождението в селото се заселват преселци от Северна Добруджа от селата Горно Чамурлий, Тулченско и Гьол Пунар, Кюстендженско. По-късно горно-чамурлиици били преместени в село Капиново.
През Балканската война по полетата на Тракия селото губи 13 души. В Първата световна война участие от селото вземат Ганьо Илиев и Койо Михалев, които загиват. В борбата за освобождението на Добруджа, в самия край на 1940 година, заболял неизличимо от непосилните условия в румънския затвор „Дофтана“, умира Стоян Д. Гунчев, секретар на ДРО в Пчеларово по време на чуждата окупация. На 9 ноември 1940 в училището се събират 11 души и основават кредитно-кооперативно сдружение, което по-късно през 1944 г. ще се именува „Земеделска кредитна кооперация – Надежда“.[2]
Култура и обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В началото на ХХ век в село Пчеларово се открива и фелдшерски пункт, който обслужвал тогавашните общини, а днес села – Пчеларово и Паскалево.
Целодневна детска градина „Дора Габе“ е открита през 1975 г. Детското заведение отваря врати за децата от селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, а впоследствие и за децата от с. Дъбовик. Групите са три и наброяват общо 75 деца. Понастоящем в селото се обучават и възпитават 26 деца в подготвителни и смесени възрастови групи.
Първото читалище в Пчеларово е създадено през 1897 г. и се е наричало „Зимна нощ“. Това особено име му е било дадено вероятно, защото дългите зимни нощи създавали най-благоприятни условия за четене и самообразоване на селяните. Новата история на читалището започва в 1941 г. През зимата на 1940 г. група младежи подготвят комедията „Милионерът“ по Й. Йовков в Джурковата къща. Представлението вдъхновява хората и на 10 януари 1941 г. е проведено учредително събрание. За негов председател е избран Иван Стоянов. Решават бъдещото читалище да носи името на светите братя Кирил и Методий. Първи гости на културния дом са светилата на българската литература Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Талев. Дейността на НЧ „Св. св. Кирил и Методий“ бързо се разраства през годините и така през март 1956 г. то вече се помещава в нова сграда. До края на 80-те години на ХХ век към него работят следните школи: театрална, хумористична, танцова, детска, битова група и оркестър, школа за пиано и художествено слово. Библиотеката разполага 11 055 тома литература и периодични издания. Оборудван е кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“.
Население и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2018 г. сочи, че селото наброява 459 жители.
Числеността на населението според преброяванията през годините:[3][4]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1148 |
 |
| 1946 | 1177 | |
| 1956 | 1243 | |
| 1965 | 1284 | |
| 1975 | 1088 | |
| 1985 | 818 | |
| 1992 | 738 | |
| 2001 | 668 | |
| 2011 | 482 |
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост, души | Дял, % | |
| Общо | 425 | 100 % |
| Българи | 67 | 16 % |
| Турци | 14 | 3 % |
| Цигани | 340 | 80 % |
| Други | - | - |
| Не се самоопределят | 4 | 1 % |
| Не са отговорили | - | - |
Статистиката сочи че през 1874 г. в селото е имало 192 души от мъжки пол (132 българи, 51 татари – преселници и 9 турци).
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Землището на селото е с обработваема площ 23 150 дка, а 547 дка са пасища и мери. Земята в този район, както и в цяла Добруджа, е характерна със своето плодородие.
Основният поминък си остава селското стопанство във всичките му разновидности.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото се провежда на 6 септември.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пчеларово
- Ахмед Доган, български политик
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коледаров, П. и Н. Мичев. Промените в имената и статута на селищата в България 1878 – 1972. С., 1973, с. 205
- ↑ „Село Пчеларово“
- ↑ „Справка за населението на село Пчеларово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 22 декември 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Dobric Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 декември 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||