Пчеларово (област Добрич)
За другото българско село вижте Пчеларово (Област Кърджали).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Пчеларово | |
|---|---|
  Пчеларово  Пчеларово | |
| Общи данни | |
| Население | 555 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 26,444 km² |
| Надм. височина | 222 m |
| Пощ. код | 9550 |
| Тел. код | 05739 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 58832 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община - кмет |
Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП) |
| Кметство - кмет |
Пчеларово Антон Атанасов (БСП) |
Пчеларово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1874 г. тук живеят със семействата си двама хаджии - х. Слави Георгиев [*1818], среден на ръст и с прошарена брада и х. Тони Кольов [*1789], неработоспособен. Село Пчеларово се намира на 18 км на североизток от областния център гр. Добрич и 13 км от общинския център – Генерал Тошево. Землището на селото е с обработваема площ 23150 дка, а 547 дка са пасища и мери. Земята в този район, както и в цяла Добруджа, е характерна със своето плодородие. Най-ранни писмени източници за селото намираме от 1526 година. През ХVІІІ век селото е посочено в официални турски документи на 16 места, като е записано с името Али бей. Ели бей е от 1732 до 1789 година. През 1873 година е включено в кааза Хаджиоглу - Пазарджишка /Добричка околия/ с 19 мюсюлмански къщи и 32 български къщи. Село Пчеларово е едно от малкото селища в нашата община, което най-рано сменя старото си арабско име със българско. Това става с указ 201 от 02. 09. 1898 година. Предполага се, че новото име идва от местността „Кованлък”, в която се намирала голямата Добричка могила „Кованлък”, което означава пчелин. През 1932 година румънските власти преименуват селото „Присекани”, което може да се преведе в два варианта пчелин или праскова, но по-близко етимологически е до пчелин. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 година е решено: „...село Пчеларово остава Пчеларово”. На километър и половина южно от селото, в местността Кьор куфия, разположена западно от голямата могила има следи от тракийско селище. На територията на пчеларовското землище има следи и от други стари селищни образования. Това е местността Юртлука. Юртлук означава следи от изоставени дворове, т.е. от изоставено селище. През 50-те години на миналия век Димка Серафимова, археоложка от Исторически музей - Благоевград, родом от село Пчеларово, събира голямо количество парчета от глинени съдове, части от стрели, кремъчни оръдия на труда и др. Според нея тези артефакти, този археологически материал се състои от два типа керамика, характерна като славянска и прабългарска, което подсказва, че мястото е населявано хилядолетие назад. Пчеларово е едно от селата в Добруджа, които пламенно защитават българската идентичност по време на Възраждането. След 1850 година борбата за църковна свободата достига своята върховна точка. В 1861 година българите от Хаджиуглу Пазарджик и от околните села изпращат до Високата порта в Цариград и до Гръцката патриаршия пореден проект за удовлетворяване на техните искания за църковна свобода. Той бил подписан и от двама души от село Пчеларово. Това показва, че българите от село Пчеларово вече са притежавали определена политическа зрялост. През 1861 година в Пчеларово се открива църква и училище. Те спомагат за – високото културно и материално положение на българите и запазването на тяхната идентичност. След обявяване на Руско-турската война, българите от село Пчеларово дейно помагат на руската армия. Във всички военни сведения на руската армия се споменава името Ели бей /дн. Пчеларово/. Пчеларовците Жельо Драганов и Вълчо Георгиев били задържани от турската власт в обвинение, че са съгледвачи на руските разузнавателни отряди, Вълчо успява да избяга, а Жельо Драганов бил обесен на Каралезката чешма., Вълчо стига до гр. Меджидия (Румъния) и се включва в една руска разузнавателна част на 16 Донецки полк, с един командир и три войничета. На 08.01.1878 година полкът водил сражение край Ели Бей, в същия момент разузнавателния отряд на Вълчо Георгиев достигнали на разузнаване до Каралезката чешма. Натъкнали се на турски части, трите войника били убити,а командира тежко ранен. Погребали загиналите до чешмата. След три години Вълчо мести костите на войниците в село Пчеларово. Днес мястото е известно като Казашкото гробче и всяка година на Националния празник на България се полагат цветя и венци от местните хора и руското консулство във Варна. След освобождението в селото се заселват преселци от Северна Добруджа от селата Горно – Чамурлий, Тулченско и Гьол Пунар, Кюстендженско. По-късно горно-чамурлиици били преместени в село Капиново. Село Пчеларово е дало много жертви за народната свобода. През Балканската война по полетата на Тракия падат 13 души, храбри добруджанци от селото. В Първата световна война участие от селото вземат Ганьо Илиев и Койо Михалев, които и загиват на нейните фронтове. В борбата за освобождението на Добруджа, в самия край на 1940 година заболял неизличимо от непосилните условия в румънския затвор ”Дофтана”, умира Стоян Д. Гунчев, секретар на ДРО в Пчеларово по време на чуждата окупация. Бурният духовен живот в селото през годините има своя материален израз. На 9.ХІ.1940 в училището се събират 11 души и основават кредитно – кооперативно сдружение, което по – късно през 1944 г. ще се именува ”Земеделска кредитна кооперация – Надежда”. В началото на миналия век в село Пчеларово се открива и фелдшерски пункт, който обслужвал тогавашните общини, а днес села, Пчеларово и Паскалево. Целодневна детска градина „Дора Габе” е открита през 1975 г. Детското заведение отваря врати за децата от селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, а впоследствие и за децата от с. Дъбовик. Групата са три и наброяват общо 75 деца. Днес ЦДГ в селото се обучават и възпитават 26 деца в подготвителни и смесени възрастови групи. Учители са Галина Драгомирива и Живка Стоянова. Първото читалищя в Пчеларово е създадено през 1897 г. и се е наричало „Зимна нощ”. Това особено име му е било дадено вероятно, защото дългите зимни нощи създавали най-благоприятни условия за четене и самообразоване на селяните. Новата история на читалището започва на 10. 01. 1941 г. През зимата на 1940 г. група младежи подготвят комедията „Милионерът” по Й. Йовков в Джурковата къща. Представлението вдъхновява хората и на 10. 01. 1941 г. е проведено учредително събрание. За негов председател е избран Иван Стоянов. Решават бъдещото читалище да носи името на светите братя Кирил и Методий. Първи гости на културния дом са светилата на българската литература Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Талев. Дейността на НЧ „Св.св. Кирил и Методий” бързо се разраства през годините и така през март 1956 г. то вече се помещава в нова сграда. До края на 80 – те години към него работят следните школи: театрална, хумористична, танцова, детска, битова група и оркестър, школа за пиано и художествено слово. Библиотеката разполага 11 055 тома литература и периодични издания. Оборудван е кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки”. Днес с. Пчеларово е едно типично добруджанско село. Жителите му по последни данни наброяват 527 човека, като основният поминък си остава селското стопанство във всичките му разновидности. Събора на селото се провежда на 6 септември.
- Използван е материал от официалната страница на Община Генерал Тошево
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1874 г. - 192 души от мъжки пол /132 българи, 51 татари - преселници и 9 турци/
- 1972 г. - 1268 души
- 2013 г. - 527 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени
- Ахмед Доган, лидер на Движение за права и свободи
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Коледаров, П. и Н. Мичев. Промените в имената и статута на селищата в България 1878-1972. С., 1973, с. 205.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
