Пчеларово (област Добрич)

За другото българско село вижте Пчеларово (Област Кърджали).

---

Пчеларово
Пчеларово 43.716667, 27.916667 Пчеларово
Общи данни
Население	555 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	26,444 km²
Надм. височина	222 m
Пощ. код	9550
Тел. код	05739
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	58832
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    - кмет	Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП)
Кметство    - кмет	Пчеларово Антон Атанасов (БСП)

География

Пчеларово е село в Североизточна България. То е едно типично добруджанско село намиращо се на 13 км от общинския център Генерал Тошево и на 18 км североизточна посока от областния център Добрич.

История

Най-ранни писмени източници за селото намираме от 1526 година. През ХVІІІ век селото е посочено в официални Османски документи на 16 места, като е записано с името Али бей.
То е отбелязвано като Ели бей е от 1732 до 1789 година. През 1873 година е включено в кааза Хаджиоглу – Пазарджишка /Добричка околия/ с 19 мюсюлмански къщи и 32 български къщи.
Село Пчеларово сменя старото си османско име със българско с указ 201 от 02. 09. 1898 година.
Предполага се, че новото име идва от местността „Кованлък” (пчелин, тур.) в която се намирала голямата Добричка могила „Кованлък”.
От 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Румънската държава прожежда агресивна политика и през 1932 г. румънските власти преименуват
селото на „Присекани”, което пак може да се преведе като пчелин. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г.
Със заповед № 2191 от 27.06.1942 година е решено: „...село Пчеларово остава Пчеларово”.
В местността Кьор куфия, на километър и половина южно от селото разположена западно от голямата могила има следи от тракийско селище.
На територията на пчеларовското землище има следи и от други стари селищни образувания. През 50-те години на миналия век Димка Серафимова, археоложка от Исторически музей – Благоевград,
която е родом от село Пчеларово, събира голямо количество парчета от глинени съдове, части от стрели, кремъчни оръдия на труда и др. Според нея тези артефакти, този археологически материал се състои от два типа керамика, характерна като славянска и прабългарска, което подсказва, че мястото е населявано хилядолетие назад.
След 1850 година борбата за църковна свободата достига своята върховна точка и Пчеларово е едно от селата в Добруджа, които пламенно защитават българската идентичност по време на Възраждането.
През 1861 година българите от Добрич (тогава Хаджиуглу Пазарджик) и от околните села изпращат до Високата порта в Цариград и до Гръцката патриаршия пореден проект за удовлетворяване на техните искания за църковна свобода. Той е подписан и от двама души от село Пчеларово.
Искането им е удовлетворено и през същата година в Пчеларово се открива църква и училище.
През 1874 г. в селото със семействата си живеят двама хаджии – х. Слави Георгиев [р. 1818] и х. Тони Кольов [р. 1789].
След обявяване на Руско-турската война, българите от село Пчеларово дейно помагат на руската войска. Във военните сведения на руската армия се споменава тогавашното име на селото Ели бей.
Пчеларовците Жельо Драганов и Вълчо Георгиев били задържани от турската власт в обвинение, че са съгледвачи на руските разузнавателни отряди, Жельо Драганов бива обесен на Каралезката чешма,
а Вълчо успява да избяга и стига до гр. Меджидия (Румъния). Той се включва в една руска разузнавателна част на 16 Донецки полк. На 8 януари 1878 година полкът води сражение край Ели Бей,
в същия момент разузнавателния отряд на Вълчо Георгиев е бил на разузнаване до Каралезката чешма и се натъква на Османски части, три войника от часта биват убити, а командира тежко ранен. Загиналите биват погребани до чешмата.
След три години Вълчо Георгиев мести костите на войниците в село Пчеларово. Днес мястото е известно като Казашкото гробче. Всяка година на 3-ти Март се полагат цветя и венци от местните хора и руското консулство във Варна.
След освобождението в селото се заселват преселци от Северна Добруджа от селата Горно – Чамурлий, Тулченско и Гьол Пунар, Кюстендженско. По-късно горно-чамурлиици били преместени в село Капиново.
През Балканската война по полетата на Тракия селото губи 13 души, храбри добруджанци.
В Първата световна война участие от селото вземат Ганьо Илиев и Койо Михалев, които и загиват на нейните фронтове.
В борбата за освобождението на Добруджа, в самия край на 1940 година заболял неизличимо от непосилните условия в румънския затвор ”Дофтана”, умира Стоян Д. Гунчев, секретар на ДРО в Пчеларово по време на чуждата окупация.
На 9.ХІ.1940 в училището се събират 11 души и основават кредитно – кооперативно сдружение, което по – късно през 1944 г. ще се именува ”Земеделска кредитна кооперация – Надежда”. .

Култура и обществени институции

В началото на миналия век в село Пчеларово се открива и фелдшерски пункт, който обслужвал тогавашните общини, а днес села, Пчеларово и Паскалево.
Целодневна детска градина „Дора Габе” е открита през 1975 г. Детското заведение отваря врати за децата от селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, а впоследствие и за децата от с. Дъбовик.
Групата са три и наброяват общо 75 деца. Днес ЦДГ в селото се обучават и възпитават 26 деца в подготвителни и смесени възрастови групи. Първото читалищя в Пчеларово е създадено през 1897 г. и се е наричало „Зимна нощ”.
Това особено име му е било дадено вероятно, защото дългите зимни нощи създавали най-благоприятни условия за четене и самообразоване на селяните. Новата история на читалището започва на 10. 01. 1941 г.
През зимата на 1940 г. група младежи подготвят комедията „Милионерът” по Й. Йовков в Джурковата къща. Представлението вдъхновява хората и на 10. 01. 1941 г. е проведено учредително събрание.
За негов председател е избран Иван Стоянов. Решават бъдещото читалище да носи името на светите братя Кирил и Методий. Първи гости на културния дом са светилата на българската литература Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Талев. Дейността на НЧ „Св.св. Кирил и Методий” бързо се разраства през годините и така през март 1956 г. то вече се помещава в нова сграда.
До края на 80 – те години към него работят следните школи: театрална, хумористична, танцова, детска, битова група и оркестър, школа за пиано и художествено слово. Библиотеката разполага 11 055 тома литература и периодични издания.
Оборудван е кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки”.
Събора на селото се провежда на 6 септември.

Население и етнически състав

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2018 г. сочи че селото наброява 459 жители.

Численоста на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост	Графично представяне
1934	1148
1946	1177
1956	1243
1965	1284
1975	1088
1985	818
1992	738
2001	668
2011	482

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост, души	Дял, %
Общо	425	100 %
Българи	67	16 %
Турци	14	3 %
Цигани	340	80 %
Други	-	-
Не се самоопределят	4	1 %
Не са отговорили	-	-

Статистиката сочи че през 1874 г. в селото е имало 192 души от мъжки пол /132 българи, 51 татари – преселници и 9 турци/

Икономика

Землището на селото е с обработваема площ 23150 дка, а 547 дка са пасища и мери. Земята в този район, както и в цяла Добруджа, е характерна със своето плодородие. Основният поминък си остава селското стопанство във всичките му разновидности.

Личности

Родени в Пчеларово

• Ахмед Доган, лидер на Движение за права и свободи

Външни препратки

• Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево