Пчеларово (област Кърджали)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село вижте Пчеларово (област Добрич).

Пчеларово
Общи данни
Население127 души[1] (15 март 2024 г.)
4,97 души/km²
Землище25,645 km²
Надм. височина419 m
Пощ. код6664
Тел. код03696
МПС кодК
ЕКАТТЕ58829
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Черноочене
Айджан Ахмед
(ДПС; 2023)

Пчеларово е село в Южна България. То се намира в община Черноочене, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пчеларово се намира в района на Източните Родопи. Климатът е планински, а въздухът е чист поради отдалечения район, в който се намира селото. Близо до селото се намират три язовира – Мината, Балканска река и Мандадере. В непосредствена близост до селото се намира връх Света Еленка. На изток от него е разположен връх Сток Петра. Пчеларово е известно и със своите минерални извори, които са смятани от хората за лековити.

Заобиколено е от върхове, които носят имена на светии – Сток Петра (Свети Петър), Ста Еленка (Света Еленка). Има и местност на име Божеймя (Божие име).

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Гованлък или Кованлък (пчелин). Има предание, че в този район имало вековни дъбови гори и орехови дървета, в чиито хралупи се въдели диви пчелни семейства. Има и други версии – първоначално селището се е намирало до разклона Петелово – Николово. Там някакъв млад мъж – Никола, гледал пчелите на бея. По време на чумата хората изоставили това селище и се населили там, където е сега селото.

В центъра на селото се намира Народно читалище „Иван Буюклиев 1926 г.“. В близост до читалището се намира паметникът на Апостола на българската свобода Васил Левски. В центъра на селото се намира паметникът на загиналите пчеларовци в Балканската и Първата световна война, построен през 1940 година.

Вдясно от парка се намира параклис „Св. Троица“ – построен през 2009 от сем. Вътеви, родом от с. Пчеларово. В долната махала на селото се намира църквата „Св. Петка“, построена през 1876 година, същата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата от 19 май 1992 година. От лявата страна на църквата се намира „вековен бял бор“, който е на над 500 години. Обявен за защитен природен обект през 1984 г. Висок е около 25 метра, обиколката на ствола е 3,50 m.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия, която се изповядва в село Пчеларово, е християнството за разлика от околните села, в които основната религия на населението е ислямът.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Лековитата вода, която се пие от така наречената „Сталева чешма“. Тя е построена от човек на име Стальо. Той е бил доста прогресивна за времето си личност. Наричали го Терзи Стальо, защото е умеел да шие дрехи. А този занаят научил някъде из Добруджа. Има махала на негово име – Терзив Стальовата махала. А също и една местност с лозя – Сталев кладенец. Правнукът му Теньо Иванов /Начев/ Сталев (1931 – 2005) продължава неговото дело да прави чешми. Преди 20 години тя била обновена от един мъж (Поньов Теньо) от селото. Той написал и своето име, но въпреки това хората продължават да я наричат с името на нейния първосъздател. Около лековитата чешма гората е иглолистна, широколистна, а на места е и смесена. Близо до чешмата има тих и спокоен язовир. В близост до селото се намира „Желязната чешма“, която лекува чревни и бъбречни заболявания. От 1985 година към читалището има сформирана група за автентичен фолклор, представяща обичаи и обреди. В средата на 20 век в двора на селското училището е построен паметник на Васил Левски. По-късно е преместен в центъра на селото. Кметът на село Черноочене – Айдън Осман, дал 10 000 лв. за преместването на бюста.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 година е възобновен ежегодният селски събор. Той се провежда винаги около 24-майските празници.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има читалище с много богата литература. Има и музей с различни старинни експонати, характеризиращи историята на селото.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]