Пълзяща гудиера

Пълзяща гудиера

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Едносемеделни (monocots) разред: Зайчесянкоцветни (Asparagales) семейство: Орхидеи (Orchidaceae) триб: Cranichideae род: Goodyera вид: Пълзяща гудиера (G. repens)

Научно наименование

Goodyera repens R.Br., 1813

Синоними

Satyrium repens Linnaeus, 1753

Пълзяща гудиера в Общомедия

[ редактиране ]

Пълзящата гудиера (Goodyera repens) е многогодишно тревисто растение от семейство Салепови. В България е застрашен вид, реликт, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание

Многогодишно тревисто растение с повърхностно разположени столони. Цветоносните стъбла са високи 10 – 20(30) cm, с приосновна розетка от 3 – 7 листа. Листата са сърцевидни, с широка дръжка и ясна мрежа от светли жилки, дълги 1,5 – 7 cm и широки 0,5 – 2 cm. Съцветието се състои от 5 – 15 спирално разположени цвята. Цветовете са бели и ароматни, а околоцветните листчета са дълги 3 – 5 mm и от външната страна влакнести. Цъфти юни – юли, плодоноси през август. Опрашва се от насекоми и се размножава семенно и вегетативно. Новите листни розетки се развиват през есента и презимуват.

Разпространение и местообитания

В България се среща локално в Стара планина (Средна – местността Мъхнатите скали над село Стоевци) и Родопите (Средни – Добростан, Заренишки рид, околностите на Бяла черква, селата Добралък, Ситово, Славейно, Орехово, Хвойна), на надморска височина 800 – 1500 m. Общото му разпространение е циркумполярно в страните с бореален и умерен климат, а на юг – локално по планините.

Расте в борови и елови гори, смесени иглолистни, а понякога и иглолистно-широколистни гори, обикновено с първи етаж от възрастни, столетни дървета. Среща се на полусенчести места с рохкави, по-често алкални почви и изобилие на мъхове. Досега са установени 10 популации, като за 5 от тях има данни от последните 15 години. Най-голяма е популацията в района на връх Червената стена с площ около 3 km², фрагментирана, с неравномерна пространствена структура и силно разпръснати петна с размер 0,2 – 1 km².

Природозащитен статут

Основните заплахи за вида са ограниченото му разпространение и голата сеч. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в защитени територии (резерват „Червената стена“, природен парк „Българка“), а част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на състоянието на популациите и определяне на нови защитени територии, както и промяна на практиките за дърводобив във вековните естествени гори.