Пълнител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варианти за разположение на патроните в пълнител
Варианти за разположение на патроните в пълнител

Пълнител (на френски: magasin от араб. مخزان (machzān) – „склад‎‎, хранилище“) – в многозарядното огнестрелно оръжие (карабина, винтовка, пистолет, картечница и т.н.) пълнителя представлява съд за поставяне на патроните по определен начин. Конструкцията на пълбителя има механизъм (обикновено пружинен) за последователно подаване на патроните в патронника по линията на зареждане. Пълнителят може да бъде сменяем или несменяем; да се снаряжава по единично или с помощта на пачка. Видовете пълнители се подразделят според тяхната форма: дискови, кутии, тръбни, шнекови и др.; според разположението на патроните: едноредови и многоредови; според положението им спрямо цевната кутия: долни, горни и странични. В историята на многозарядното оръжие намират място всички видове пълнители. За първи път пълнителите са използвани през 12 век в Китай, в конструкцията на многозарядните арбалети[1].

Има варианти за пълнители и при еднозарядните винтовки. Такъв ерзац-пълнител представлява кутия с патрони, закрепена около затвора на пушката за ускоряване на процеса на ръчното презареждане. Подобни устройства, в частност, са използвани с винтовките система Бердан по време на Първата световна война.

Пълнителите се пренасят в сумка за пълнители или в тактическата жилетка от снаряжението на военнослужещия.

Кутиен пълнител[редактиране | редактиране на кода]

В него патронните са разположени паралелно. Това е най-разпространеният вид пълнители. Могат да бъдат сменяеми и несменяеми. Делят се още на едно, двуредови с шахматно разположение на патроните, понякога са четиредови, състоящи се от два двуредни отсека, към гърлото преминаващ в еднореден. Сменяемите биват праи и секторни (които се наричат още и „рогови“, в английската традиция – „банани“).

Имат висока надеждност и удобство в използването, но обикновено са с малка вместимост (с изключение на четириредните). Също се използват различни способи за скрепването на два-три такива пълнителя заедно, за ускоряване на презареждането, тип „направи си сам“ (изолационна лента, скоч) или заводско производство (скоби).

Барабанен пълнител[редактиране | редактиране на кода]

Пълнител с цилиндрична форма, в който патроните са разположени в един или няколко реда около стените паралелно по оста на барабана (често неправилно наричан „диск“). Има голяма вместимост, но е тежък и не така удобен за използване, подаващата пружина често се навива отделно, с пръсти или със специален ключ. Използва се при някои ръчни картечници и картечни пистолети, по-рядко в самозарядните пистолети, автоматите, универсалните картечници и самозарядните сачмалийки. Не следва да се смесва с частта на револверите – барабана. Съществуват и двубарабанни пълнители.[2]

Дисков пълнител[редактиране | редактиране на кода]

Дисковия пълнител (в обикновената реч „диск“) е пълнител, подобен на барабанния, но патроните са разположени перпендикулярно на оста на диска, в един или няколко реда. Поради големия си рамер и тегло се използват основно при ръчните картечници. по-рядко се използват в танковите и авиационните картечници (например: съветските ДА, ДТ). Случаи за използване на дисков пълнител при картечните пистолети са много редки. Такива са, например, опитния картечен пистолет на Дегтярев от 1929 г. и американския картечен пистолет „American-180

Тръбен пълнител[редактиране | редактиране на кода]

Несменяем пълнител във формата на паралелна на ствола тръба, в която патроните се разполагат надлъжно по оста на пълнителя. Отличава се с компактност, простота и надеждност при неголяма вместимост. Недостатъци: дълго зареждане (патроните се зареждат един по един), изместване на центъра на тежестта на оръжието според изразходването на патроните (което се отразява отрицателно на точността), невъзможност за използване на патрони с остър връх (иначе, при отката може да се възпламени капсула на следващия патрон в пълнителя) . Разполага се обикновено под ствола, без това да увеличава размерите на оръжието, макар при първите модели многозарядни винтовки може да се помещава в приклада. Използва се в сачмалийките и в карабините със скоба Хенри.

Шнеков пълнител[редактиране | редактиране на кода]

Патроните в него са разположени паралелно на оста му, по спирала, с куршумите напред, и се подават от отделно навивана пружина. Пълнителя е дълъг цилиндър, имащ в себе си спирална направляваща за патроните (шнек), осигуряваща движението на патроните към подаващия механизъм. Оръжие използващо шнеков пълнител: картечен пистолет Calico M960 (САЩ), картечен пистолет ПП-19 „Бизон“ (Русия), картечен пистолет ПП-90М1 (Русия). Отличава се с най-голяма относителна вместимост, както при барабанния пълнител, изисква отделно навиване на пружината след снаряжаване. Има и северокорейски автомат с пълнител за 100 патрона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Видео[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Магазин (оружейный)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.