Пълно вътрешно отражение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Демонстрация на пълно вътрешно отражение.

Пълно вътрешно отражение е явление в оптиката, частен случай на отражение и пречупване на светлината на границата между две среди.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Когато светлината преминава от оптично по-плътна към оптично по-рядка среда (например от стъкло към въздух, от вода към въздух и т. н.), част от нея се отразява, а друга част преминава през по-плътната среда, като се пречупва. Каква част ще се отрази и каква ще се пречупи, зависи от ъгъла на падане на светлинните (или слънчевите) лъчи спрямо разделителната повърхност. При определен ъгъл на падане , наречен граничен ъгъл, светлинният лъч се отразява напълно, без да се пречупва. Тогава ъгълът на пречупване е равен на и настъпва явлението пълно вътрешно отражение. Граничният ъгъл се определя по формулата

,

където и са показателите на пречупване на двете среди. Тук се отнася за оптично по-рядката среда.

В геометричната оптика явлението се обяснява в рамките на закона на Снелиус. Считайки, че ъгълът на пречупване не може да превиша , се получава, че при ъгъл на падане, чийто синус е по-голям от отношението на по-малкия показател на пречупване към по-големия, електромагнитната вълна трябва напълно да се отрази в първата среда.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Пълното вътрешно отражение се използва в оптическите уреди за промяна на посоката на светлинните снопове без загуба на светлина, в поставяните на шосетата и велосипедите светлоотразители и в оптичните влакна.

Пълното вътрешно отражение е причина за миражите, които се наблюдават в пустините или над нагретия асфалт на шосетата. В този случай най-нагрят и следователно най-рядък е приземният въздушен слой, с което се създават условия за пълно вътрешно отражение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]