Първан Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първан Стефанов
Parvan-Stefanov-20101222-2.jpg
Първан Стефанов, 22 декември 2010 г.
Роден 1 януари 1931 г.
Починал 31 декември 2012 г. (81 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Съпруга Надежда Драгова

Първан Стефанов Рангелов е български поет, преводач и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1931 г. в с. Чепърлянци, Софийско. През 1948 година завършва гимназия в Годеч, а през 1952 година – Софийски университет, специалност Славянска филология. От 1952 до 1953 година Стефанов работи като учител в Мездра. Редактор е във вестник „Народна младеж“ и в списания „Младеж“ през 1953 – 60 година, в Българска кинематография (1961 – 64, 1971 – 72) и в издателствата „Български писател“ (1967) и „Народна младеж“ (1972).[1] Бил е драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964 – 66), Пазарджик (1984 – 90) и на Театър „София“ (1973 – 84, 1990 – 91).[2]

Умира на 31 декември 2012 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със съпругата си Надежда Драгова пише пиесите: „Еретици“ (1968), „Има Бог Перун“, „Женски години“, „Между два изстрела“ (1969), „Мечтател безумен“ (1972), „На война като на война“, „Дипломати“, „Насред София“, „Почти идилия“, „Свободна валенция“, „Светът е от майки роден“ (1973), „Столичани“, „Съвременна българска драма“ (1981).[1] [3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

Още от от 1948 година Първан Стефанов пише поезия и през годините издава над 20 поетични книги, сред които по-значими са:

  • 1956 – „Соколови пера“,
  • 1958 – „Песни за гнева и радостта“,
  • 1962 – „Далечините обещават“,
  • 1964 – „Пътуване към усмивката“,
  • 1966 – „Насрещно време“,
  • 1968 – „Циганско лято“,
  • 1969 – „Стихове“,
  • 1971 – „Ковано слънце“,
  • 1973 – „Арматура за барабани“,
  • 1978 – „Малки нашествия“,
  • 1981 – „На глас и на ум“,
  • 1982 – „Диагноза“,
  • 1984 – „Премълчана любов“,
  • 1986 – „Лирика“.[2] [1]
  • 2005 – „Насрещно време и други стихотворения“

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Първан Стефанов е преводач от немски, руски, полски, сръбски. Превежда на български Валерий Брюсов, Александър Блок, Сергей Есенин, Михаил Светлов, Константин Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович, Душко Трифунович, Анна Саед-Шах, Инна Лиснянская и други.[3]

  • 1992 – Карол Войтила, „Поезия“, подбор и превод от полски Първан Стефанов. София: Христо Ботев, 1992, 103 с.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 година Стефанов е обявен за Заслужил деятел на културата.[1]

Носител е на различни награди, сред които:

  • 1955 – Сребърен медал за поезия на Международния фестивал на младежта във Варшава: в конкурс за литература с председател на журито Назъм Хикмет.
  • 1997 – Почетен диплом „За заслуги по оценяване на полската култура зад граница“, издаден във Варшава от Полския център на Асоциацията за европейска култура SEC – Société Européenne de Culture. [4]
  • 2006 – Голямата награда на Сдружението на българските писатели. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]