Първа македонска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първа македонска война
Македонски войни
Средиземноморието към 218 г. пр.Хр.
Средиземноморието към 218 г. пр.Хр.
Информация
Период 214 – 205 г. пр.Хр.
Място южна Илирия и Елада
Резултат подялба на южна Илирия между Рим и Македония; Рим утвърждава господството си в Адриатическо море; Пергам установява контрол над Егина
Страни в конфликта
Македония
Картаген
Рим
ардиеи
Етолийски съюз
Пергам
Командири и лидери
Филип V
Бомилкар
Марк Валерий Левин
Публий Сулпиций Галба
П. Семпроний Тудитан
Скердилаид
Скопас
Атал I
Първа македонска война в Общомедия

Първата македонска война от 214 до 205 г. пр. Хр. е началото на противоборството между Рим и Македония, продължило повече от шест десетилетия.

Започва заради решението на македонския цар Филип V да разшири държавата си към Адриатика като се възползва от заетостта на Рим във Втората пуническа война. Филип сключва договор с картагенския пълководец Ханибал, нахлува в южна Илирия и застрашава Италия, но след включването на римските съюзници Етолия и Пергам (през 211 – 210 г. пр. Хр.) военните действия се водят главно в Елада.

Войната завършва с мира от Фойника. С цената на незначителни териториални отстъпки в Илирия, Рим предотвратява стъпването на Филип в Италия и разширява значително политическото си влияние в Гърция.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Претенции към Илирия[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от първите Илирийски войни през 229 и 219 г. пр. Хр. Рим налага протекторат по крайбрежието на днешни Албания и Черна гора.[1] Филип V също е заинтересован от Илирия, поради събитията от 217 г. пр. Хр. Тогава на македонския цар се налага да отблъсква илирийското племе ардиеи, нахлуло в западните македонски области Пелагония и Дасаретида, начело със Скердилаид. През същата година Рим търпи голямо поражение при Тразименското езеро от Ханибал. Под влиянието на своя съветник Деметрий от Фарос Филип V прекратява войната с Етолия и се заема със завладяването на Илирия.[2] През 216 г. пр. Хр. той организира морска експедиция до илирийска Аполония, но я прекъсва преждевременно, за да не рискува сблъсък с наближаващата римска ескадра.[3]

Договор между Филип V и Ханибал[редактиране | редактиране на кода]

Разгромът при Кана същото лято насърчава македонския цар да започне война срещу Рим в съюз с Картаген.[4] През 215 г. пр. Хр. Филип V и Ханибал сключват договор за общи действия срещу римляните. Договорът постановява премахване на римското влияние над източното крайбрежие на Адриатика и пролива Отранто. Макар да не е изключено македонският цар да е планирал дебаркиране в Италия или Сицилия[5], предполагаемата клауза за директна военна помощ от Филип за Ханибал най-вероятно е измислена от римските летописци.[6]

Развой[редактиране | редактиране на кода]

Походи и битки в Илирия[редактиране | редактиране на кода]

Поради залавянето на първите пратеници на Филип до Ханибал от римляните, началото на бойните действия се забавя с година. През 214 г. пр. Хр. Филип повежда нова експедиция по море и напада Аполония. Намесата на силна римска флота начело с претора Марк Валерий Левин го принуждава да вдигне обсадата и да предпочете да действа по суша. През следващите две години Филип покорява илирийските племена партини и атинтани и достига устието Дрин, печелейки голяма победа при Лисос.[7][8]

Рим привлича Етолия и Пергам[редактиране | редактиране на кода]

Атал I

Съсредоточили повечето си ресурси срещу картагенците в Италия, Сицилия и Иберия, римляните нямат възможност да се противопоставят пряко на Филип, но привличат на своя страна противниците му на Балканите. През 211 (или 212) г. пр. Хр. Левин сключва договор с Етолийския съюз за обща война срещу Македония като обещава да помогне на етолийците да завладеят Акарнания и други съюзни на Филип области в Гърция.[9] В следващите две години съюзниците действат успешно на Йонийските острови и в Коринтския залив. През 210 г. пр. Хр. към тях се присъединява и пергамският цар Атал I, получил от етолийците остров Егина срещу незначителна сума.[10]

Освен Етолия и Пергам, във войната срещу Македония се включват Спарта, Елида, илири, дардани и меди. През 211 г. пр. Хр. македонският цар нанася удари на дарданите при Синтия (в Пелагония) и на медите при Ямфорина (в поречието на Струма), но това не е достатъчно, за да подсигури границите си. Походът му в Пелопонес през 208 г. пр. Хр. е прекъснат, поради ново нашествие на дарданите. За да брани съюзниците си в Гърция на юг и самата Македония на север, Филип V е принуден да се откаже от плановете си за Илирия и Италия.[11]

Война в Елада[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на превъзходството си по море, римляните овладяват и разоряват съюзни на Македония крайбрежни градове – Антикира във Фокида (210 г. пр. Хр.) и Диме в Ахея (208 г. пр. хр.).[12] През 209 г. пр. Хр. Картаген изпраща флота в подкрепа на Филип. Картагенският военачалник Бомилкар не се решава да даде морско сражение на римляните и пергамците и оттегля корабите си година по-късно след безрезултатни диверсии в района на Коркира и Коринтския залив.[13] През 208 г. пр. Хр. пергамците също се оттеглят от гръцки води, тъй като земите им са нападнати от царя на Витиния Прусий, съюзник на Филип. С това пропадат опитите на римляните да овладеят Евбея и проливите около нея и по този начин, докато проходът Термопили е под контрола на етолийците, да преградят пътищата на Филип към Централна и Южна Гърция.[14]

Останки от древен Терм

Към 208 – 207 г. пр. Хр. начело на новопостроената си флота Филип V отвоюва остров Закинтос.[15] На два пъти нахлува дълбоко в Етолия[16] и разорява главния ѝ град Терм.[15]

Мирни договори[редактиране | редактиране на кода]

Без достатъчно подкрепа от Рим, етолийците приемат посредничеството на Египет и Родос и към края на 206 г. пр. Хр. сключват сепаративен мир с Македония.[15] С договора Етолийският съюз се отказва от териториите си в югоизточна Тесалия, завладени от Филип по време на войната.[17]

Лишен от основния си съюзник в Гърция, Рим иска да сложи край на войната с Филип, за да насочи всичките си усилия към планираното нашествие срещу Картаген в Африка. През 205 г. пр. Хр. 11-хилядна римска войска начело с Публий Семпроний Тудитан е изпратена в Южна Илирия. Тудитан овладява партинската област и атакува крепостта Димал, но спира настъплението, когато разбира, че и изтощената от дългата война Македония е склонна на помирение. С договора, сключен в епирския град Фойнике, Македония и Рим прекратяват враждата помежду си, а Филип V запазва повечето от завоеванията си в Илирия.[18]

Втората македонска война започва само пет години по-късно, този път заради завоевателните амбиции на Филип V в Егейско море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 89–93.
  2. Errington 2008, с. 94 – 95.
  3. Жеков, Живко. Македоните, Филип V и римляните. – В: Чрез миналото към бъдещето. Сборник в чест на проф. днк Маргарита Карамихова. Велико Търново, Просвета, 2018. с. 114.
  4. Жеков 2018, с. 115.
  5. Жеков 2018, с. 116.
  6. Errington 2008, с. 96 – 98.
  7. Жеков 2018, с. 115 – 116.
  8. Errington 2008, с. 98.
  9. Errington 2008, с. 99 – 101.
  10. Errington 2008, с. 101 – 102.
  11. Жеков 2018, с. 116 – 118.
  12. Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 52, 54.
  13. Errington 2008, с. 102.
  14. Waterfield 2014, с. 54.
  15. а б в Errington 2008, с. 103.
  16. Waterfield 2014, с. 54 – 55.
  17. Waterfield 2014, с. 55.
  18. Errington 2008, с. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония