Първа мотострелкова дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първа мотострелкова дивизия е бивше военно съединение на българската армия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена е на 1 март 1946 г. с указ № 8 чрез сливане на първа пехотна софийска дивизия и първа гвардейска народоосвободителна дивизия под името първа пехотна Софийска гвардейска дивизия. Към момента на създаването включва в себе си първи, шести, двадесет и седми пехотни полкове и четвърти дивизионен артилерийски полк. Щабът на дивизията е в София. Всички полкове получават наименованието гвардейски. Първи командир на дивизията е генерал-майор Петър Панчевски. От септември 1947 г. двадесет и пети драгомански полк е изведен от състава на полка без своята втора дружина. По-късно от дивизията е изваден и 27-и чепински полк, като в нея е включен втора дружина от 39-и пехотен солунски полк. На 1 септември 1950 г. дивизията е преименувана на първа гвардейска стрелкова дивизия „Й. В. Сталин“, а на 7 септември получава бойното си знаме. Полковете в състава ѝ също са преименувани – 1 първи пехотен софийски полк става трети стрелкови полк, шести пехотен търновски полк се преименува на пети стрелкови полк, а дивизионния артилерийски полк става 14-и оръдеен артилерийски полк[1]. Същата година дивизията има следния състав: трети, пети и 48 стрелкови полкове, 14-и оръдеен артилерийски полк, 18-и гаубичен артилерийски полк, 4-ти отделен стрелкови батальон, изтребително-противотанков и зенитен дивизион, инженерен и танков батальон. От средата на 80-те години дивизията е преместена от София в Сливница без 48-и мотострелкови полк. От 1986 г. е преобразувана в териториален учебен център. През юли 1998 г. е преобразувана в първа механизирана бригада. Бригадата е закрита окончателно през 2001 – 2002 г.[2]

Състав към 1950[редактиране | редактиране на кода]

  • Трети стрелкови полк
  • Пети стрелкови полк – София
  • 48-и стрелкови полк (бивш 39-и солунски полк) – София, от май 1951 г. в Брезник
  • 14-и оръдеен артилерийски полк
  • 18-и гаубичен артилерийски полк
  • 4-ти отделен стрелкови батальон
  • Изтребително-противотанков дивизион
  • Зенитен дивизион

Състав към 1955[редактиране | редактиране на кода]

  • Трети стрелкови полк
  • Пети стрелкови полк – София
  • Петдесети стрелкови полк – Горна Малина
  • 14-и артилерийски полк – Божурище
  • 18-и артилерийски полк – Божурище
  • Танков батальон
  • Зенитен дивизион
  • Изтребително-противотанков дивизион
  • Свързочен батальон
  • Сапьорен батальон

Състав към 1959[редактиране | редактиране на кода]

  • Трети стрелкови полк
  • Пети стрелкови полк – София
  • 48-и стрелкови полк – Брезник
  • 65-и танков полк – Суходол (от 1960)

Състав към 1964[редактиране | редактиране на кода]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Заместник-командири по политическата част[редактиране | редактиране на кода]

Командващи артилерията[редактиране | редактиране на кода]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа пехотна Софийска гвардейска дивизия – 1 март 1946 – юни 1950
  • Първа гвардейска стрелкова дивизия – юни 1950 – 1 септември 1950
  • Първа гвардейска стрелкова дивизия „Й. В. Сталин“ – 1 септември 1950 – март 1960
  • Първа мотострелкова дивизия – март 1960 – април 1961
  • Първа учебна мотострелкова дивизия – април 1961 – 1 март 1964
  • Първа мотострелкова дивизия – 1 март 1964 – 1986
  • Териториален учебен център – 1986 – юли 1998
  • Първа механизирана бригада – юли 1998 – декември 1998
  • Първа Софийска механизирана бригада – декември 1998 – 2001 – 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 25
  2. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 26