Първа петилетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за петилетката в България. За петилетката в Съветския съюз вижте Първа петилетка (СССР).

Първа петилетка
петилетка
„Димитровец“, български прототип на товарен автомобил от 1949 година
„Димитровец“, български прототип на товарен автомобил от 1949 година
Място Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Народна република България
Датировка 1949 – 1953 г.

Първата петилетка е петилетка в плановата икономика на България, продължила от 1949 до 1953 година.

Кампанията е обявена през декември 1948 година на Петия конгрес на Българската комунистическа партия и си поставя за цел форсирано създаване на тежка промишленост по съветски образец, като се следва доктрината на Йосиф Сталин за създаване на самозадоволяващо се стопанство. Обявената цел е съотношението между селското стопанство и промишлеността в страната да се промени от 70:30 на 55:45.[1]

За тази цел са мобилизирани значителни инвестиции, основна част от които идва от емитирани в страната и принудително пласирани облигации, които впоследствие остават неизплатени. Средства идват и във вид на стокови кредити от Съветския съюз, главно некачествено и морално остаряло оборудване. Тяхното изплащане при неизгодни за България валутни курсове и цени обвързва трайно икономиката на страната със Съветския съюз, ангажирайки голяма част от българската експортна продукция.[2]

Друг източник на финансиране е „продоволственото ограбване“ на все още частното селско стопанство чрез облагането му с непосилни наряди – принудително изкупуване на земеделски продукти на силно занижени цени. Същевременно масираната пропаганда се стреми да увеличи производителността и полагането на неплатен извънреден труд, а Бригадирското движение обхваща към 300 хиляди души, осигурявайки на режима изключително евтина работна ръка.[3]

Масираната индустриализация през Първата петилетка довежда до големи промени в икономиката, като по официални данни през 1952 година делът на промишлеността в националния продукт достига 47%. В същото време повечето предприятия са в тежко финансово състояние и натрупват големи запаси от дефектни или непродаваеми по други причини стоки, като се обмисля унищожаването на съществена част от продукцията. Сред причините за това е резкия спад в покупателната способност на населението, особено в селата, подложени на тежко облагане с наряди.[4]

Стопанската политика през Първата петилетка изправя страната на ръба на инфлационна криза, която е предотвратена с Паричната реформа през май 1952 година. При нея левът е деноминиран в съотношение 100:4, но личните средства в брой са обменени при съотношение 100:1, а личните банкови влогове по различни съотношение между 100:4 и 100:1. По този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – еднократен данък, определян от пропагандата на режима като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вачков 2009, с. 278 – 279.
  2. Вачков 2009, с. 279 – 283.
  3. Вачков 2009, с. 279 – 280.
  4. Вачков 2009, с. 283 – 285.
  5. Вачков 2009, с. 285 – 286.
Цитирани източници
  • Вачков, Даниел. Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5.