Първа пехотна софийска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първа пехотна софийска дивизия
Информация
Активна1883 – 1944
ДържаваБългария
Гарнизон/щабСофия
Прякор(и)„Желязната дивизия“
Годишнини22 октомври
Битки/войниГечкенли-Селиолу; Сарсанлар; Тутракан
Командири
Изтъкнати
командири
Никола Бочев, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, Иван Попов, Никола Желявски
Офицери от Първи полк по време на Първата световна война, 1915 г.

Първа пехотна софийска дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

През март 1883 година е формирана Първа пеша бригада в шестдружинен състав. През октомври 1884 година новосформираните Първи пехотен софийски и Втори пехотен струмски полк образуват Първа бригада.[1]

С Указ на княз Фердинанд I от 27 декември 1891 година първа бригада се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.[2]

От 1903 година Първа софийска дивизия включва:

Във военно време дивизията включва и трета бригада.

В този състав е дивизията и към 1907 година.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Превземенато на Люлебургас от българската войска

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от Първа армия и е в следния състав:[3]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Бригади, полкове и дружини

Четвърти с. с. артилерийски полк разполага с 24 полски оръдия, а 4-ти не с. с. артилерийски полк с 36. Освен тези части в дивизията влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Към началото на войната дивизията наброява 374 офицери и лекари, 35 чиновници и 24 567 подофицери и редници. [4]

16-и Ловчански и 25-и Драгомански полк в тази война и в Междусъюзническата са включени като самостоятелна бригада в новосформираната Десета сборна дивизия.

В Лозенградската настъпателна операция (9 – 11 октомври) Първа дивизия се сражава в централния участък срещу Четвърти и Първи корпус на османската армия, както и срещу турската Конна дивизия и Измитската дивизия.[5] В боевете при Гечкенли и Селиолу, подкрепена и от други части (Четвърта пехотна преславска дивизия и Конната дивизия), Първа дивизия разбива противника и го обръща в бягство.

В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6-а Бдинска дивизия и превзема отстъпения от нея Люлебургас.

При атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.

Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдия[6].

През Междусъюзническата война (1913) война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[7]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Артилерия

Настъплението срещу Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

В кампанията срещу Сърбия през октомври – ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1 – 13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби [8].

Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следните[9]:

категория убити починали от рани безследно изчезнали ранени всичко
офицери 26 8 2 89 125
подофицери 26 1 18 345 390
войници 776 31 497 4255 5559

През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезнали[10].

Войната срещу Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Българска обозна колона във Влашко

В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата „железните шопи“, заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17 – 19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанлар румънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година командирът на дивизията генерал Янко Драганов е сменен по искане германския фелдмаршал Август фон Макензен[11]. През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар „на нож“.

В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при Свищов, в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ.[12]

На Южния фронт[редактиране | редактиране на кода]

През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където заема позиция с дължина 21 километра, северно и северозападно от Битоля, между Шеста пехотна и 302 дивизия.[13] На тази позиция остава до пробива при Добро поле, след който започва да се оттегля на север.

Въпреки че Първа дивизия не е претърпяла поражение, по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 година нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които при подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.

1944 – 1989[редактиране | редактиране на кода]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на дивизията от 1-ва пехотна софийска дивизия на 1-ва пехотна софийска гвардейска дивизия.[14]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първа пеша бригада (1883 – 1892)
  • Първа пехотна софийска дивизия (1892 – 1920)
  • Първи пехотен софийски полк (1920 – 1938)
  • Първа пехотна софийска дивизия (1938 – 5 март 1946)
  • Първа пехотна софийска гвардейска дивизия (от 5 март 1946 г.)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Петър Логинов
2. Полковник Алфонс Буш
? Подполковник Стефан Кисов от 1 ноември 1888 г.
? Майор Христо Попов към 10 февруари 1887
? Майор Кръстю Маринов 24 януари 1890 – 15 декември 1890
? Подполковник Кръстю Маринов към 6 февруари 1892 година
? Полковник Никола Петров към 1897
? Генерал-майор Никола Бочев 1901 – 1901
? Полковник Иван Фичев от 1 януари 1903
? Генерал-майор Никола Бочев към 1904
? Генерал-майор Васил Кутинчев 20 май 1905 – 15 април 1908
? Генерал-майор Стефан Тошев 1909, 1912/1913
? Генерал-майор Иван Попов май 1913 – юни 1913
? Полковник Никола Желявски от юни 1913
? Генерал-майор Янко Драганов 1913 – 18 септември 1916
? Полковник Христо Недялков 19 септември 1916 – 1918
? Полковник Тодор Златев 1918
? Генерал-майор Стефан Тасев 1918 – 1919
? Полковник Михаил Каридов към октомври 1919
? Полковник Велизар Лазаров 1919 – 1921
? Генерал-майор Киро Жечев 1928? – 1931?
? Полковник Здравко Георгиев 1929 – 1933
? Генерал-майор Стефан Цанев 1933 – 1934
? Полковник Петър Петров 1934
? Полковник Станислав Крайовски 1934
? Полковник Христо Данчев 1934
? Полковник Георги Тановски юни 1935 – октомври 1935
? Полковник Константин Лукаш 14 февруари 1935 – 25 февруари 1938
? Генерал-майор Никола Наков 1938 – 1942
? Генерал-майор Константин Стоянов 1942 – 1944
Полковник Иван Кефсизов 11 май 1944 – 1944
Генерал-майор Тодор Тошев 14 септември 1944 – февруари 1945
Генерал-майор Петър Панчевски 15 август 1945 – 7 октомври 1947?

Други началници: Александър Димитров, генерал-майор Димитър Русчев

Началници на щаба[редактиране | редактиране на кода]

  • Подполковник Никола Антикаров (от 31 март 1892 г.)[15]

Първа Софийска дивизия в литературата[редактиране | редактиране на кода]

На бойния път на дивизията през 1916 – 1918 година е посветено едно от най-забележителните произведения на българската военна литература и мемоаристика – „Един от Първа Дивизия“ на Георги Ст. Георгиев, преиздавано многократно[16].

Спомените на артилерийския офицер Сава Стоянович също описват бойния път на дивизията във войната срещу Сърбия през 1915 и на Северния фронт през 1916 – 1917 година.[17]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107.
  2. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 280 – 281.
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
  4. Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 514 – 516
  5. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136
  6. Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885 – 1945, София 2001, с. 95
  7. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
  8. Недев, Никола. България в Световната война (1915 – 1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. I – септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122 – 123
  9. по Станчев, Станчо, пос. съч. с. 105
  10. Станчев, Станчо, пос. съч. с. 131.
  11. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 24
  12. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 65.
  13. Недялков, Христо. 1-ва пехотна софийска дивизия на Македонския фронт през втората половина на месец септемврий 1918 г., София 1921, с.4.
  14. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
  15. Приказ № 16 от 31 март 1892 (ДВ, бр. 87 от 1892)
  16. Георгиев, Георги Стоянов. Един от Първа дивизия. Спомени на участник, София 1935, 376 с., 1 издание
  17. Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, 363 с., същият: Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния, София 1929, 115 с. и Оръдията през декември. Спомени, София 1993, 307 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]