Първа юдейско-римска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Йерусалим.

Първа юдейско-римска война
Конфликт: Юдейско-римски войни
Ercole de Roberti Destruction of Jerusalem Fighting Fleeing Marching Slaying Burning Chemical reactions b.jpg
Превземането на Ерусалим и опожаряването на храма през 70 година
Период 66 - 73 година
Място Юдея и Самария
Резултат категорична победа за Римската империя
Територия Юдея
Воюващи страни
Roman Military banner.svg
Римска империя
Легион V Macedonia
Легион X Fretensis
Легион XII Fulminata
Легион XV Apollinaris
Emblem of Israel.svg сикарии
зилоти
Командири
Цестий Гал
Веспасиан
Тит
Луцилий Бас
Луций Силва
Симон Бар Гиор
Йоан Бен Леви
Елиезер Бен Симон
Йоан Гискалски
Менахем Галилейски
Сили
80 000 300 000
Жертви и загуби
неизвестни между 115 880 и 600 000 (1 100 000 според някои сведения)

Юдейски войни е терминологично понятие обозначаващо борбата на евреите срещу персийско, гръцко и римско господство и власт.

Първата юдейско-римска война избухва по повод извършената кражба на 17 таланта злато от един римски войник от Втория храм. Сумата е нищожна в сравнение със съхраняваните богатства в храма, но еврейската тълпа подигравателно организира събирането на средства за римския прокуратор на Юдея Гесий Флор. Прокураторът изпраща войска, а сикариите избиват римските гарнизони на Масада и Йерусалим, което е сигнал за началото на първото еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.[1]

Юдейската война[редактиране | edit source]

Основен исторически източник за еврейската история и война е съчинението "Юдейската война" на Йосиф Флавий.

Обсада и превземане на Ерусалим[редактиране | edit source]

Хронологически борбата в книгата завършва с потушаването на еврейското въстание на зилотите (66 - 71 година), довело до подпалването и разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 година. Еврейските ценности и пари от храма са секвестирани от Римската държава. Античните автори твърдят, че при превземането на града загиват 115 880 човека, а в цялата война (66 - 71) около 600 000 души.

Отбраната на Масада[редактиране | edit source]

Последна опора на най-крайните еврейски поборници, след превземането на Йерусалим и храма, е крепостта Масада в еврейската пустиня, която пада в ръцете на римляните през 73 година с което окончателно приключва поредната война. Въстаналите срещу римската власт и управление евреи в крепостта се хвърлят от стените ѝ в пропастта, за да не попаднат живи в ръцете на римляните.

Триумфа на Тит[редактиране | edit source]

След победата в Рим в чест на императора Веспасиан, и пълководеца във войната срещу евреите негов син Тит, е устроен най-грандиозния в историята триумф. В тяхна чест и по повод на победата във войната над евреите е издигната арката на Тит. Римляните до такава степен са презирали победените във войната юдеи, че нито Веспасиан, нито Тит пожелават да приемат (т.е. отказват) традиционната в такива случаи титла (на латински) Judaicus /Победител на юдеите/.

Политико-административни преобразувания в Юдея[редактиране | edit source]

След победата във войната, римляните прустройват Леванта в административно отношение. Палестина е откъсната от Сирия, парцелирана е, а земята ѝ продадена на заселници, като юдеите са изгонени от Йерусалим. Управлението на новообразуваната римска провинция Палестина е по правило насетне поверявано на особен и със специален статут римски легат - предводителя на преторианците.

Заради организираното и проведено въстание срещу Римска държава и правов ред, евреите са обложени с акт на Сената с извънреден данък fiscus judaicus, средставата от който отиват за издигането на мястото на Втория храм на Храм на Юпитер Капитолийски.

Последствия[редактиране | edit source]

Еврейството не се примирява със загубата във войната и организира втори метеж (131 - 135 година) начело с Симон Бар Кохба, който е известен в историографията като Второ еврейско въстание. Второто въстание е още по-жестоко потушено от римляните, Йерусалим е сринат със земята от император Адриан, а за означение на мястото му е поставена указателна табела с изрисувана свиня на нея. В съседство с мястото на някогашния град е построен нов римски - Елия Капитолина. Следствие от тези събития всички евреи са експулсирани от древна Юдея наречена Палестинска Сирия.

След близо 20 века скитничество и живот на евреите в изгнание на 14 май 1948 година е образувана държавата Израел, чиято столица по конституция е Йерусалим, а според международната общност столица ѝ е Тел Авив.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 79. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иудейские войны“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.