Първенство на България по футбол 1962/63

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„А“ Републиканска футболна група
сезон 1962/63

Групата е съставена от 16 отбора, играе се всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. За победа се начисляват 2 точки, за равенство 1, а за загуба не се начисляват точки. От този сезон подреждането на отборите при равенство в точките става като се взима предвид головата разлика, а не головото съотношение.[1] Последните два отбора отпадат в „Б“ група. Новите отбори в групата са Спартак (София), Добруджа (Добрич) и Химик (Димитровград).

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Спартак (Пловдив) 30 19 5 6 57:33 +24 43
2 Ботев (Пловдив) 30 17 6 7 55:26 +29 40
3 ЦДНА1 (ш) 30 14 9 7 55:28 +27 37
4 Локомотив (София) 30 12 12 6 42:27 +15 36
5 Спартак (София) (н) 30 12 10 8 37:34 +3 34
6 Левски (София) 30 8 16 6 41:31 +10 32
7 Локомотив (Пловдив) 30 10 10 10 35:40 -5 30
8 Черно море (Варна) 30 11 7 12 26:33 -7 29
9 Спартак (Плевен) 30 10 8 12 39:43 -4 28
10 Славия (София) 30 9 9 12 36:38 -2 27
11 Дунав (Русе) 30 8 10 13 36:46 -10 26
12 Берое (Стара Загора) 30 8 9 13 32:44 -12 25
13 Спартак (Варна) 30 10 5 15 41:56 -15 25
14 Марек (Ст. Димитров2) 30 10 5 15 37:53 -17 25
15 Добруджа (Толбухин3) (н) 30 7 9 14 25:38 -13 23
16 Химик4 (Димитровград) (н) 30 7 6 17 36:60 -24 20
  • 1. ЦДНА – пълно име Централен дом на родната войска;
  • 2. Станке Димитров – днес град Дупница;
  • 3. Толбухин – днес – град Добрич;
  • 4. Преди началото на сезона Раковски (Димитровград) се преименува на Химик.
  • Влизат: Спартак (Плевен) и Локомотив (Пловдив);
  • Отпадат: Химик (Димитровград) и Миньор (Димитрово).

Състав на шампиона Спартак (Пловдив)[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Пост Мачове Голове
България Тодор Диев Нападател 30 26
България Христо Дишков Нападател 30 10
България Михаил Душев Нападател 30 8
България Георги Лазаров Нападател 30 4
България Атанас Манолов Защитник 30 0
България Георги Ботев Защитник 30 0
България Иван Иванов Защитник 30 0
България Йордан Станков Вратар 29 0
България Цветан Стойнов Полузащитник 25 2
България Димитър Димов Полузащитник 24 3
България Божидар Митков Полузащитник 22 1
България Тобия Момин Защитник 20 0
България Димитър Генов Нападател 13 1
България Стефан Тодоров Полузащитник 7 0
България Васил Стойнов Вратар 6 0
България Георги Статев Защитник 3 0
България Атанас Хари Георгиев Нападател 1 0
България Димитър Байкушев Старши треньор

Голмайстор[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Отбор Голове
България Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • За първи път в историята си елитната ни група е от 16 отбора.
  • За първи пътмачове от първенството се ръководят от съдии от чужбина. Поканени са рефери от съсдените държави – Югославия, Румъния и Турция.
  • За първи път след 1938 година шампионът и подгласника му не са от София.
  • „Левски“ записва клубен рекорд по равенства – 16.

„Б“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Северна „Б“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Локомотив (Горна Оряховица) 36 22 8 6 74:35 +39 52
2 Септември (София) 36 18 9 9 82:48 +34 45
3 Септемврийска слава (Михайловград1)(н) 36 18 7 11 58:44 +14 43
4 Етър (Велико Търново) 36 18 5 13 63:46 +17 41
5 Бенковски (Видин) 36 15 11 10 53:41 +12 41
6 Ботев (Враца) 36 15 10 11 66:45 +21 40
7 Чардафон2 (Габрово) 36 18 4 14 57:43 +14 40
8 Панайот Волов (Коларовград3)(н) 36 18 4 14 47:48 -1 40
9 Лудогорец (Разград)(н) 36 15 9 12 45:55 -10 39
10 Димитър Бурков (Търговище)(н) 36 15 4 17 42:62 -20 34
11 Христо Кърпачев (Ловеч)(н) 36 12 8 16 40:58 -18 32
12 Чавдар (Бяла Слатина)(н) 36 11 9 16 40:464 -6 31
13 Спартак (Койнаре)(н) 36 13 5 18 47:53 -6 31
14 Гигант (Белене)(н) 36 10 11 15 34:41 -7 31
15 Академик (Свищов)(н) 36 15 1 20 51:58 -7 31
16 Димитър Ватев (Белослав) 36 10 11 15 47:61 -14 31
17 Доростол (Силистра)(н) 36 13 4 19 47:56 -9 30
18 Ангел Кънчев (Трявна)(н) 36 8 10 18 47:71 -24 26
19 Здравко Бомбов (Река Девня)4(н) 36 8 10 18 47:71 -24 26
  • 1. Михайловград – днес град Монтана;
  • 2. Балкан е преименуван в началото на сезона на Чардафон;
  • 3. Коларовград – днес град Шумен;
  • 4. Село Река Девня – днес част от град Девня.
  • От „А“ РФГ изпада Добруджа (Толбухин);
  • В „А“ РФГ влиза Локомотив (Горна Оряховица);
  • От „Б“ РФГ изпадат Доростол, А. Кънчев и З. Бомбов;
  • Влизат Левски (Лясковец) и Стамо Костов (Попово).

Южна „Б“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Генерал Заимов (Сливен) 38 24 6 8 74:38 +36 54
2 Миньор (Димитровград)(н) 38 22 7 9 71:37 +34 51
3 Академик (София) 38 20 10 8 62:32 +30 50
4 Миньор (Перник) 38 17 13 8 63:69 -6 47
5 Арда (Кърджали) 38 19 5 14 55:37 +18 43
6 Ботев (Благоевград)(н) 38 18 7 13 53:35 +18 43
7 Левски (Кюстендил) 38 16 10 12 52:32 +20 42
8 Димитър Канев (Хасково) (н) 38 16 9 13 60:60 0 41
9 Хаджи Димитър (Сливен)(н) 38 14 10 14 50:58 -8 38
10 Ботев (Пазарджик) (н) 38 13 11 14 45:49 -4 37
11 Ботев (Бургас) 38 15 6 17 61:55 +6 36
12 Орлин (Пирдоп)(н) 38 14 6 18 42:58 -16 34
13 Левски (Карлово)(н) 38 11 11 16 39:47 -8 33
14 Беласица (Петрич)1 38 11 11 16 42:57 -15 33
15 Горубсо (Мадан)2(н) 38 11 11 16 47:66 -19 33
16 Николай Лъсков (Ямбол)(н) 38 11 10 17 46:50 -4 32
17 Чепинец (Велинград)(н) 38 11 9 18 50:67 -17 31
18 Яворов3 (Чирпан)(н) 38 10 10 18 30:61 -31 30
19 Шипка (Асеновград)(н) 38 10 8 20 46:59 -13 28
20 Миньор (Бургас)(н) 38 9 6 23 31:82 -51 24
  • 1. Беласица е изваден от групата след края на сезона;
  • 2. Родопски миньор (Мадан) е преименуван на Горубсо (Мадан) през зимната пауза;
  • 3. Яворов е изваден от групата заради побой над съдията от страна на привържениците му по време на домакински мач с Чепинец;
  • От „А“ РФГ изпада Химик (Димитровград);
  • В „А“ РФГ влиза Генерал Заимов (Сливен);
  • От "Б РФГ изпадат Шипка, Миньор и извадените Чворов и Беласица;
  • Влизат: Металург (Перник) и Розова долина (Казанлък).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Футбол – Енциклопедичен справочник; Рецензенти: проф. Венцислав Ангелов, проф. Васил Цонков, доц. Ангел Шишков, Чавдар Калев, Никола Аладжов; ДИ „Д-р Петър Берон“ – 1985 г.