Първи Белоруски фронт

Първи Белоруски фронт е оперативно обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Първо формиране (24 февруари – 5 април 1944)

Първото формиране на Първи Белоруски фронт става на западното направление на 24 февруари 1944 г. на основата на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 17 февруари 1944 г. чрез преименуване на Белоруския фронт (първо формиране). Командващ на фронта е армейски генерал Константин Константинович Рокосовски (24 февруари – 5 април 1944).

В началото на 1944 г. войските на фронта провеждат операции с местно значение в Беларус. От 21 до 26 февруари 1944 г. войските от десния фланг на фронта провеждат Рогачевско-Жлобинската операцию и овладявайки плацдарм на десния бряг на Днепър, освобождават град Рогачов.

На 5 април 1944 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 2 април 1944 г. фронтът е преименуван на Белоруски фронт (второ формиране).

Съставни армии

3-та армия – генерал-лейтенант Александър Василиевич Горбатов (24 февруари – 5 април 1944)
10-а армия – генерал-лейтенант Василий Степанович Попов (24 февруари – 5 април 1944)
48-а армия – генерал-лейтенант Прокопий Логвинович Романенко (24 февруари – 5 април 1944)
65-а армия – генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (24 февруари – 5 април 1944)
69-а армия – генерал-лейтенант Василий Дмитриевич Крюченкин (24 февруари – 3 април 1944); генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (3 – 5 април 1944)
16-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Сергей Игнатиевич Руденко (20 октомври 1943 – 24 февруари 1944)

Второ формиране (16 април 1944 – 9 май 1945)

Второто формиране на Първи Белоруския фронт става на 16 април 1944 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 12 април 1944 г. за преименуване на Белоруски фронт (второ формиране). Командващи на фронта са армейски генерал, от 29 юни 1944 г. маршал Константин Константинович Рокосовски (16 април – 16 ноември 1944) и маршал Георгий Константинович Жуков (16 ноември 1944 – 9 май 1945).

В хода на Белоруската стратегическа операция (24 – 29 юни 1944 г.) войските на фронта провеждат Бобруйската операция, в резултат на която обкръжават и унищожават повече от 6 германски дивизии. От 29 юни до 4 юли 1944 г. Първи Белоруски фронт с част от своите сили участва в проведената Минска операция. От 18 юли до 2 август 1944 г. войските на фронта провеждат Люблин-Брестката операция, в хода на която форсират река Висла, на левия ѝ бряг завладяват два плацдарма и освобождават градовете Брест, Седлец и Люблин.

От август до декември 1944 г. войските на фронта водят бойни действия за удържането и разширяването на плацдармите на реките Висла и Нарев, готвейки се за зимното настъпление. В резултат на тези боеве през август и септември 1944 г. загубите на фронта превишават 170 000 души, в т.ч. над 30 000 убити. От 14 януари до 3 февруари 1945 г., участвайки във Висло-Одерската стратегическа операция, фронтът провежда Варшавско-Познанската операция и освобождавайки централната част на Полша с Варшава, войските излизат на река Одер, като завземат плацдарм на левия ѝ бряг северно и южно от град Кюстрин.

От 10 февруари до 4 април 1945 г. войските от десния фланг на фронта, участвайки в Източно-Померанската стратегическа операция, освобождават северната част на Полша и едновременно водят бойни действия по удържането и разширяването на плацдармите по река Одер.

От 16 април до 8 май 1945 г. фронтът участва в провежданата Берлинска стратегическа операция, в хода на която войските на фронта във взаимодействие с войските на Първи Украински фронт и при съдействието на войските на Втори Белоруски фронт с щурм овладяват столицата на Германия – Берлин.

На 10 юни 1945 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 29 юни 1945 г. Първи белоруски фронт (второ формиране) е разформирован, а полевото управление на фронта е реорганизирано в управлението на на създадената на територията на Германия Група съветски окупационни войски в Германия. Там влизат голяма част от частите и съединенията, влизащи по-рано в Първи Белоруски фронт.

Съставни армии

3-та армия – генерал-лейтенант Александър Василиевич Горбатов (16 април – 4 юли 1944 и началото на април – 9 май 1945)
28-а армия – генерал-лейтенант Александър Александрович Лучински (27 май – 15 септември 1944)
47-а армия – генерал-лейтенант Василий Сергеевич Поленов (16 април – 7 май 1944); генерал-лейтенант Николай Иванович Гусев (7 май – 17 ноември 1944); генерал-майор, от 27 януари 1945 генерал-лейтенант Франц Йосифович Перхорович (17 ноември 1944 – 9 май 1945)
48-а армия – генерал-лейтенант, от 15 юли 1944 генерал-полковник Прокопий Логвинович Романенко (16 април – 22 септември 1944)
50-а армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин (16 – 24 април 1944)
61-ва армия – генерал-лейтенант, от 26 юли 1944 генерал-полковник Павел Алексеевич Белов (16 – 21 април 1944; 24 февруари – 9 май 1945)
65-а армия – генерал-лейтенант, от 29 юни 1944 генерал-полковник Павел Иванович Батов (16 април – 19 ноември 1944)
69-а армия – генерал-лейтенант, от 2 ноември 1944 генерал-полковник Владимир Яковлевич Колпакчи (16 април 1944 – 9 май 1945)
70-а армия – генерал-майор Александър Иванович Рижов (16 април – 27 май 1944); генерал-полковник Василий Степанович Попов (27 май – 19 ноември 1944)
3-та ударна армия – генерал-майор Николай Павлович Симоняк (31 декември 1944 – 16 март 1945); генерал-полковник Василий Иванович Кузнецов (16 март – 9 май 1945)
5-а ударна армия – генерал-лейтенант, от 5 април 1945 генерал-полковник Николай Ерастович Берзарин (30 октомври 1944 – 9 май 1945)
8-а гвардейска армия – генерал-полковник Василий Иванович Чуйков (16 юни 1944 – 9 май 1945)
1-ва полска армия – дивизионен генерал Станислав Гилярович Поплавски (19 декември 1944 – 9 май 1945)
2-ра танкова армия – генерал-полковник т/в Семьон Илич Богданов (15 юни – 23 юли 1944); генерал-майор Алексей Иванович Радзиевски (23 юли – 6 септември 1944 и 30 октомври – 20 ноември 1944)
1-ва гвардейска танкова армия – генерал-полковник т/в Алексей Катуков|Алексей Иванович Катуков (22 ноември 1944 – 8 март 1945 и 28 март – 9 май 1945)
2-ра гвардейска танкова армия – генерал-майор Алексей Иванович Радзиевски (20 ноември 1944 – 7 януари 1945); генерал-полковник т/в Семьон Илич Богданов (7 януари – 9 май 1945)
6-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Фьодор Петрович Полинин (29 април – 8 септември 1944)
16-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от 11 май 1944 генерал-полковник от авиацията Сергей Игнатиевич Руденко (16 април 1944 – 9 май 1945)
Днепровска военна флотилия – контра-адмирал Василий Висарионович Григориев (16 април 1944 – 9 май 1945)

Източници