Първи артилерийски полк (1889 – 1945)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

Първи артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1889 – 1945
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон/щаб Самоков и Разград (1889 – 1920)
Севлиево (1920 – 1945)
Бойни
командири
Полк. Пантелей Парасков (БВ)
Подполк. Зафир Чобанов (ПСВ)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк.[1][2][3]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков.[4] Полкът формира и военновременния 1-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.[1]

Първи нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5 пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов.[4] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.[5]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11 артилерийски полк влиза в състава на 5 артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов.[6] Полкът формира и 5 полско нескорострелно артилерийско отделение.[1] След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Батареи: 8
Офицери: 26
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1642
Коне: 1360
Волове: 2
Обикновени коли: 176
Специални: 3
Пушки и карабини: 129
Полски с. с. оръдия: 24

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9 пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36 пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34 пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.[8]

За участие във втората фаза формира 4 армейска артилерийска попълваща батарея. [1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи артилерийски полк (1889 – 1912)
  • Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Първи артилерийски полк (1913 – 1915)
  • Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919)
  • Първи артилерийски полк (1919 – 1920)
  • Първо артилерийско отделение (1920 – 1927)
  • Първи артилерийски полк (1927 – 1935)
  • Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Илия Козаров от 19 януари 1889
Майор Васил Събев към 1892 и към 1904
Полковник Иван Шишков 7 май 1903 – 5 април 1912
Полковник Пантелей Парасков Балканска война
Подполковник Зафир Чобанов Първа световна война
Полковник Димитър Атанасов 1927 – 1929
Подполковник Никола Боев 1936 – 10 ноември 1939
Подполковник Андрей Андреев от 10 ноември 1939
Подполковник Христо Феслийски 1941 – 1944?
Подполковник Цеко Дамянов от 1944

Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186-187
  2. Христов, Х., Пейчев, А. и др., стр. 68
  3. Атанасов, Д., стр. 44
  4. а б Войната между България и Турция, Том II, стр. 646
  5. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 220 (цит: Централен военен архив, ф. 521в, а.е. 13)
  6. Българската армия през световната война, Том III, стр. 1130
  7. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  8. Ташев, Т., стр. 44 и 217

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
  • Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.