Първо послание към коринтяните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първо послание към коринтяните
Автор Апостол Павел
Първо издание 54 г.
Поредица Нов Завет
Първо послание към коринтяните в Общомедия

Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (на гръцки: Η πρώτη (Α΄) επιστολή του Παύλου προς Κορίνθιους) е написано в Ефес (16:8) вероятно през пролетта на 57 г., (което може да се заключи от споменаването (5:7 – 8) на Пасха), преди Павел да замине за Коринт (16:8) след Петдесетница.

Апостол Павел в Коринт[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Павел прекарва осемнадесет месеца в Коринт, в периода от 50 до 52 г., по време на своето второ мисионерско пътуване, и проповядва там евангелието (Деяния, 18:1 – 8). Предполага се, че населението на Коринт по онова време е наброявало около 500 хил. жители[1], от които две трети били роби. През 146 пр.н.е. градът бил разрушен, а сто години по-късно Цезар нарежда да се обнови. Поради удобното си географско положение и двете пристанища на две морета, обновеният град процъфтява и забогатява: на егейския бряг, в Сароническия залив се намирало пристанището Кенхрея, а от северната страна, в Коринтския заливЛехея. Коринт бил космополитен град, за него било характерно твърде смесено население, резултат от контактите между различни раси и религии. Коринт бил известен и с охолен и разпуснат живот (откъдето дошъл и изразът „живея по коринтянски“) и с големи контрасти между живота на богатите и на бедните. Градът, освен това, е бил както интелектуален център, където са се срещали представители на всички философски течения от онова време, така и религиозен център, където източните мистични религиозни течения били твърде популярни.

Християнската общност в Коринт[редактиране | редактиране на кода]

Градът се характеризира и с християнската общност, основана от Павел, след изнесените от него проповеди. В Деяния на апостолите (18:1 – 18) подробно се говори за началото на християнската общност (църква) в Коринт. Павел пристига в Коринт по време на второто си мисионерско пътуване. След неуспеха в Атина (Деяния, 17:15 и сл.), в Коринт Павел постига успех (Деяния, 18:1 и сл.) и остава там 18 месеца. Християнската общност в Коринт включва покръстени езичници (12:2) и няколко покръстени евреи (7:18). Членове на тази общност били както богати, така и бедни (11:21 – 22), като богатите всъщност били малко на брой (1:16), а мнозинството били бедни хора, предимно роби (7:21), т.е. хора, отхвърлени от обществото („долните и презрените“, 1:28).

Християнската общност в Коринт била жизнена и посветена на Исус Христос (1:2), но и изложена на неблагоприятни външни влияния: разпуснат морал (6:12 – 20), свади, пререкания и вътрешни борби (1:11 – 12; 6:1 – 11), увличане по „светската мъдрост“, която тихомълком се промъква в общността (1:19 – 2:10) и пречи за възприемане на основните християнски истини – Евангелието (глава 15), както и чара на мистичните религиозни течения, които се опитват да се наложат на християнските събирания (14:16 – 38).

Първото послание на апостол Павел до Коринтяните е много важно за опознаване на ранното християнство, защото разглежда всекидневния живот на общността в Коринт и дава информация както за трудностите, с които се сблъскват християните при допира с културата на „езичниците“, така и за средствата, които е използвал при преодоляване на тези трудности.

След заминаването си Павел остава във връзка с общността, която основава. От Първото послание до Коринтяните (5:9 – 13) се разбира, че и преди това им е изпращал писмо. От Деянията на апостолите (18:24 – 28) се узнава, че коринтската общност получава способен проповедник в лицето на Аполос, роден в Александрия, посветен в християнството. Той е добър оратор, който добре познава Светото писание. Прискила и Акила в Ефес окончателно го спечелват за християнството и му дават препоръчително писмо, когато заминава за Коринт. След пристигането си там, Аполос е от голяма полза за общността, „защото силно опровергаваше юдеите публично, като доказваше от Писанието, че Исус е Месия“ (Деяния, 18:27 – 28).

Повод за написване на посланието[редактиране | редактиране на кода]

Поводът за написване на Първото послание до коринтяните е съвсем конкретен: в коринтската общност възникват различни фракции (1:12), които се позовават на един или друг апостол. Павел в посланието си противопоставя разцеплението и „мъдростта на думите“ на „Божията мъдрост“ и „словото на кръста“ (1:10 – 31), човешката мъдрост на божията: „Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ – по-силна от хората“ (1:25).

Апостол Павел научава за разногласията и раздора в общността на християните в Коринт, когато при третото си пътуване се спира в Ефес (Деяния, 19). За това го информират първо Аполос, а след това „Хлоините домашни“ (1:11). Освен тази информация, Павел научава и други обезпокоителни новини от писмо на коринтяните до него, свързани с начина им на живот (например, 5:1) и ценностната им система. Затова в своето послание Павел дава съвети на коринтяните по въпросите за сексуалните отношения и брака (глава 7), за яденето на идоложертвено месо (глава 8), както и за духовните дарби (глава 12).

Апостол Павел се стреми чрез посланието си да установи мир и съгласие в общността, както и да реши многобройните проблеми, които възникват във всекидневието на общността на християните в Коринт.

Сблъсък на различни култури[редактиране | редактиране на кода]

Въпросите, които апостол Павел разглежда в това послание, са възникнали от основните задачи, които стоят пред църквата, и са свързани с мисионерската му дейност. Те засягат предимно различията в културите и проповядването на християнството в различна културна среда. В този случай става въпрос за пренасяне на юдейския свят в гръцкия начин на мислене, изграден от съвсем различни компоненти.

В глава 15 ясно се говори как „благовестието“ на християнството се сблъсква с тогавашния начин на мислене на гърците: възкресението на мъртвите не се възприема от тях (15:12). Затова Павел не се опитва философски да доказва възкресението на Христос, а казва: „Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен“ (15:13) или „Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен“ (15:16), откъдето следва заключението: „а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си“ (15:17), „но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите“ (15:20).

Основни теми в посланието[редактиране | редактиране на кода]

В това послание по-ясно от останалите може да се откроят отделните теми:

  • в глави 1 – 4 се разглежда единството на християнската общност (църква) и се разработват основните теми на християнската проповед;
  • в глави 5 – 7 се обсъжда морала в половите отношения и брака;
  • в глава 8 са дадени основните насоки за християнската свобода на съвестта;
  • в глава 9 се обосновават задълженията и правата на проповедника на Евангелието;
  • в глави 10 – 11 се говори за почитането и възхваляването на Господ;
  • в глави 12 и 14 се обсъждат духовните дарби и службата в църквата;
  • в глава 15, която от религиозна гледна точка е най-важна, се говори за възкресението на Исус Христос;
  • кулминацията на посланието е в глава 13, известна като „Химн на любовта“.

Химн на любовта[редактиране | редактиране на кода]

Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13:

  1. „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
  2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
  3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
  4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
  5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
  6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
  7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
  8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат
  9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
  10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
  11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
  12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
  13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Увод към Първото послание до коринтяните (на словенски)
  • Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски), стр. 1251 – 1252

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]