Пършово
|
Пършово Ανθοχώρι |
|
|---|---|
  Пършово  Пършово  Пършово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Надм. височина | 106 m |
| Население | 155 души (2001) |
Пъ̀ршово или Пъ̀ршево, известно и с турския изговор Бурсово (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1953 Πούρσοβον, Пурсовон[1]), е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 155 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източните склонове на Змийница, на два километра южно от Горенци (Кали Вриси) и на два километра северно от Криводол (Калитеа).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Пършово е личното име Пършо. Жителското име е пъ̀ршовя̀нин, пъ̀ршовя̀нка, пъ̀ршовя̀не.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пършово е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Паршево като село с 30 турски къщи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Пършово брои 150 турци.[4]
След като в 1905 година оглавява самостоятелна чета, андартският капитан Иван Марчов заедно с Василиос Цувалдзис, Теодорос Буласикис и Георгиос Кутлес взима участие в сраженията с български чети при Пършово и Карлъково.[5][6][7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война Пършово е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според преброяването от 1928 година Пършово е изцяло бежанско село с 45 бежански семейства със 162 души.[8]
В 1953 година името на селото е сменено на Антохорион.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 180.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 155. (на гръцки)
- ↑ Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ν-684
- ↑ Π. Πέννας, Ο Μακεδονικός Αγών στην περιοχή της Ζίχνας, Σερραϊκά Χρονικά, τεύχος 7 (1976), σ. 177
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
| |||||||||||||||||
Портал „