Пършово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пършово
Ανθοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Надм. височина 106 m
Население 155 души (2001)

Пъ̀ршово или Пъ̀ршево, известно и с турския изговор Бурсово (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1953 Πούρσοβον, Пурсовон[1]), е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 155 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Змийница, на два километра южно от Горенци (Кали Вриси) и на два километра северно от Криводол (Калитеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Пършово е личното име Пършо. Жителското име е пъ̀ршовя̀нин, пъ̀ршовя̀нка, пъ̀ршовя̀не.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пършово е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Паршево като село с 30 турски къщи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Пършово брои 150 турци.[4]

След като в 1905 година оглавява самостоятелна чета, андартският капитан Иван Марчов заедно с Василиос Цувалдзис, Теодорос Буласикис и Георгиос Кутлес взима участие в сраженията с български чети при Пършово и Карлъково.[5][6][7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война Пършово е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според преброяването от 1928 година Пършово е изцяло бежанско село с 45 бежански семейства със 162 души.[8]

В 1953 година името на селото е сменено на Антохорион.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 180.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 155. (на гръцки)
  6. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ν-684
  7. Π. Πέννας, Ο Μακεδονικός Αγών στην περιοχή της Ζίχνας, Σερραϊκά Χρονικά, τεύχος 7 (1976), σ. 177
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония