Пършово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пършово
Ανθοχώρι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Надм. височина 106 m
Население (2001) 155 души

Пъ̀ршово или Пъ̀ршево, известно и с турския изговор Бурсово (на гръцки: Ανθοχώρι, Антохори, катаревуса: Ανθοχώριον, Антохорион, до 1953 Πούρσοβον, Пурсовон[1]), е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 155 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Змийница, на два километра южно от Горенци (Кали Вриси) и на два километра северно от Криводол (Калитеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Пършово е личното име Пършо. Жителското име е пъ̀ршовя̀нин, пъ̀ршовя̀нка, пъ̀ршовя̀не.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пършово е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Паршево като село с 30 турски къщи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Пършово брои 150 турци.[4]

След като в 1905 година оглавява самостоятелна чета, андартският капитан Иван Марчов заедно с Василиос Цувалдзис, Теодорос Буласикис и Георгиос Кутлес взима участие в сраженията с български чети при Пършово и Карлъково.[5][6][7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война Пършово е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според преброяването от 1928 година Пършово е изцяло бежанско село с 45 бежански семейства със 162 души.[8]

В 1953 година името на селото е сменено на Антохорион.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πούρσοβον -- Ανθοχώριον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 180.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
  5. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 155
  6. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ν-684
  7. Π. Πέννας, Ο Μακεδονικός Αγών στην περιοχή της Ζίχνας, Σερραϊκά Χρονικά, τεύχος 7 (1976), σ. 177
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония