Пътешествие до центъра на Земята (филм, 1959)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Пътешествие до центъра на Земята“
„Journey to the Center of the Earth“
Pat Boone, Peter Ronson, James Mason, Arlene Dahl, Journey to the Center of the Earth, 1959.jpg
Режисьори Хенри Ливайн
Продуценти Чарлз Бракет
Сценаристи Чарлз Бракет
Уолтър Райш
В ролите Джеймс Мейсън
Пат Буун
Арлин Дал
Музика Бърнард Хърман
Оператор Лио Товър
Монтаж Стюарт Гилмор
Джак Холмс
Разпространител 20th Century Fox
Жанр приключенски
Премиера 16 декември 1959
Времетраене 132 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Цветност цветен
Бюджет $ 3 440 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Пътешествие до центъра на Земята“ (на английски: Journey to the Center of the Earth) е американски приключенски филм от 1959 година на кинокомпанията 20th Century Fox, адаптация на едноименния роман на Жул Верн.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Единбург, Шотландия, 1880 година. Професор Оливър Линденбрук (Джеймс Мейсън), геолог в Едингбургския университет, получава парче вулканична скала от своя студент и голям почитател, Алек МакЮън (Пат Буун). Решавайки, че парчето е прекалено тежко за големината си и благодарение на разсеяността на асистента от лабораторията, Пейсли (Бен Райт), Линденбрук открива в него забит отвес със загадъчен надпис. Линденбрук и Алек установяват, че отвеса е поставен от учен на име Арне Сакнусем, който близо триста години по-рано е открил път към центъра на Земята. След като дешифрират съобщението, Линденбрук призовава Алек да последват стъпките на исландския учен- пионер.

Линденбрук изпраща съобщение за откритието си на професор Гьотеборг (Айвън Трисо) в Стокхолм, Швеция. Разбирайки естеството на изледването, Гьотеборг решава сам да достигне до центъра на Земята и заминава за Исландия. Там той и неговия асистент са похитени и затворени в килия. Линденбрук и Алек тръгват подир тях. Гьотеборг е освободен от атлетичен исландец на име Ханс Бйелке (Питър Ронсън) и неговия домашен любимец, патицата Гертруд. Линденбрук открива Гьотеборг мъртъв в хотелската му стая и намира кристали цианкалий в брадата му, по което съди, че е убит.

Вдовицата на Гьотеборг, Карла (Арлин Дал) вярва, че Линденбрук се опитва да се възползва от изследванията на покойния и съпруг, но научава истината от записките в работния му дневник. Тя предоставя на Линденбрук събраната от съпруга и апаратура, включително рядко срещащите се лампи на Румкорф, но само при условие, че и тя ще участва в експедицията. Линденбрук неохотно се съгласява и четиримата изследователи, придружени от патицата се спускат в земните недра.

По пътя си те са подпомагани от знаците, оставени от Арне Сакнусем преди близо триста години. Но там те не са сами. Граф Сакнусем (Тайър Дейвид) си мисли, че като пряк наследник на Арне, само той има право да бъде там. Той тайно преследва групата, придружен от своя слуга. Когато Алек се отделя неволно от останалите, се натъква на мъртвото тяло на слугата. Сакнусем предлага на Алек да му стане асистент, но той отказва и графът го прострелва в рамото. Линденбрук чува изстрела и открива Сакнусем. Разбирайки какво е направил, го осъжда на смърт, но тъй като никой не е склонен да изпълни присъдата, групата неохотно се съгласява графа да тръгне с тях.

Изследователите достигат до подземен океан. Те конструират сал от стъблата на гигантски гъби, с който да го пресекат, но преди това едва се спасяват от семейство диметродони, на което се натъкват. Техният сал започва да циркулира в средата на океана около водовъртеж. Професорът стига до извода, че това би трябвало да е центъра на Земята, защото тук се срещат магнитните сили от север и юг и са достатъчно силни да изтръгнат дори златните халки от пръстите им. Безкрайно уморени, пътешествениците достигат до отсрещния бряг.

Докато останалите спят, гладният Сакнусем улавя и изяжда патицата Гертруд. Откривайки липсата и, Ханс се нахвърля върху него, но е отблъснат от Линденбрук и МакЮън. Отстъпвайки назад, Сакнусем събаря купчина камъни и е погребан под тях. Рухването на скалите отваря пред групата гледка към изгубения град на Атлантида. Там те откриват скелета на Арне Сакнусем, чиято ръка сочи към пасаж, водещ до повърхността. Огромна канара е препречила пасажа и изследователите решават да я отстранят, ползвайки намерения до останките на Арне барут. Гигантски хамелеон ги напада, но е убит от освободената лава. Пътешествениците успяват да се качат в грамадна купа, изплувала от жертвения олтар и с нея се понасят върху лавата. Тя ги изхвърля на повърхността през вулканичния отвор. Линденбрук, Карла и Ханс скачат в морето, докато Алек е запратен в короната на едно дърво в овощната градина на женски манастир.

Когато се завръщат в Единбург, те са посрещнати като национални герои. Линденбрук скромно отклонява хвалебствията по свой адрес, заявявайки, че не разполага с доказателства за преживяванията си, но окуражава и други да последват стъпките му. Алек се жени за красивата племенница на професора, Джени (Даян Бейкър), а Линденбрук и Карла се влюбват един в друг.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Бюджетът на филма е бил $ 3 440 000. Подземните сцени са заснети в Националния парк Пещерите Карлсбад. Снимано е още в кратера Амбой и Сикюит Пойнт в Калифорния, както и разбира се, в Единбург, Шотландия. Снимките протичат в периода от юни до средата на септември 1959 година.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Awards for Journey to the Center of the Earth. // IMDb. Посетен на 2015-2-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Journey to the Center of the Earth (1959 film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.