Пътешествие на Глориосо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пътешествие на Глориосо
Конфликт: Англо-испанска война за асентото
Glorioso Darmouth.jpg
Битката между Глориосо и Дартмут
Период 25 юли - 19 октомври 1747
Място 1-ва: Близо до Азорските острови
2-ра: Близо до галисийското крайбрежие
3-та и 4-та: Близо до нос Сао Висенте
Резултат 1-ва: Победа за Испания
2-ра: Победа за Испания
3-та: Победа за Испания
4-та: Пирова победа за Великобритания
Общ резултат: Испанците успешно изпълняват задачата си
Воюващи страни
Bandera de España 1701-1760.svg Испания Union flag 1606 (Kings Colors).svg Великобритания
Командири
Педро Месиа де ла Серда Джон Круукшанкс
Джон Хамилтън
Джордж Уолкър
Сили
1 линеен кораб 4 линейни кораба
7 фрегати
2 брига
Жертви и загуби
1 пленен кораб
33 убити
130 ранени[1]
1 потопен линеен кораб
няколко повредени кораба
296-334 убити[2][3][4]

Пътешествието на Глориосо включва 4 морски сражения, проведени през 1747 г. по време на Англо-испанската война за асентото между испанския 70-оръдеен линеен кораб „Глориосо“ и няколко британски ескадри от линейни кораби и фрегати, които се опитват да го пленят. „Глориосо“, който превозва 4 милиона сребърни реала от Испанска Америка, успява да отблъсне 2 нападения при Азорските острови и нос Финистер и успешно разтоварва парите в пристанището Коркубион, Северна Испания.

Няколко дни след разтоварването, докато плава към Кадис за ремонт, „Глориосо“ е нападнат последователно близо до нос Сао Висенте от 4 британски капера и след това от линейните кораби „Дартмут“ и „Ръсел“ от флота на адмирал Джон Бинг. „Дартмут“ е взривен, при което загива почти целият екипаж, но 92-оръдейният „Ръсел“[1] накрая принуждава „Глориосо“ да се предаде. Британците го откарват в Лисабон, където е унищожен поради тежките щети от битката. Командирът на кораба Педро Месиа де ла Серда и неговите хора са откарани във Великобритания като пленници, но са смятани за герои в Испания и печелят уважението на враговете си. Няколко британски офицери са съдени от военен съд и изключени от флота заради лошо командване.[5][6]

Битките[редактиране | edit source]

Първа битка[редактиране | edit source]

Педро Месиа де ла Серда, капитан на Глориосо. Гравюра от времето, когато е вицекрал на Нова Гранада (1761-1772)

През юли 1747 испанският линеен кораб Глориосо, построен в Хавана през 1740 и командван от капитан Педро Месиа де ла Серда, се завръща в Испания от Америка, като превозва важен товар от около четири милиона сребърни реала, когато на 25 юли е забелязан британски търговски конвой да изниква от мъглата близо до Флорес, един от Азорските острови. Когато мъглата се вдига по обед, де ла Серда открива че има десет британски кораба, от които три военни - 60-оръдейния линеен кораб Уоруик, 40-оръдейната фрегата Ларк и бриг с 20 оръдия.

Де ла Серда се подготвя за сражение, но се опитва да избегне битката, за да не рискува товара, за който е отговорен. Британците започват да преследват испанския кораб и в 9:00 часа по-лекият бриг настига Глориосо и следва неефективна размяна на изстрели. Около 14:00 часа, обаче, силен вятър позволява на другите британски кораби да се приближат.

Джон Круукшанкс, командващия на ескорта на конвоя, изпраща брига да пази търговците и заповядва Ларк да нападне Глориосо. След силна стрелба от страна на испанския кораб, британската фрегата получава тежки щети по трюма и такелажа. След това се приближава и Уоруик и влиза в битката, но остава без мачти и е принуден да се оттегли. В битката Глориосо е ударен от четири гюллета в трюма и получава щети по такелажа. Убити са пет човека, от които двама цивилни, и 44 са ранени.[1] Въпреки големите щети по Уоруик, там има само четирима убити и 20 ранени.[2]

Когато британското Адмиралтейство е уведомено за сражението, Круукшанкс е съден за отказване на помощ и небрежност в битка. Обявен е за виновен за поражението и е отстранен от флота, въпреки че му е позволено да запази ранга си.[7]

Втора[редактиране | edit source]

След това сражение, Глориосо продължава да плава към Испания. Част от щетите са поправени по време на пътуването, но по-тежките щети е трябвало да се оправят в пристанище. Въпреки това, Глориосо успява да отблъсне атаката на три британски кораба от флота на адмирал Джон Бинг близо до нос Финистер. Това са 50-оръдейния линеен кораб Оксфорд, 24-оръдейната фрегата Шорхам и 20-оръдейния бриг Фалкон.[5] След тричасова битка, и трите кораба понасят тежки щети и се налага да се оттеглят.[1] Капитан Калис от Оксфорд по-късно е съден, но за разлика от Круукшанкс, е оправдан.[8] Глориосо губи бушприта си и има няколко пострадали, но на следващия ден, 16 август, влиза в пристанището Коркубион и разтоварва товара.

Трета и четвърта[редактиране | edit source]

Глориосо в сражение с Ръсел в последната му битка. Потъващият Дартмут се вижда отзад.

В Коркубион екипажът на Глориосо успява на направи най-неотложните поправки и да направи кораба годен за плаване. След това капитан да ле Серда решава на се отправи към Ферол, но насрещни ветрове повреждат такелажа на Глориосо и корабът трябва да се отправи към Кадис. Първоначално плава далече от португалското крайбрежие, за да избегне други сблъсъци с британците. Въпреки това на 17 октомври, близо до нос Сао Висенте, среща ескадра от четири британски капера, командвани от комодор Джордж Уолкър. Ескадрата, наречена Кралското семейство заради имената на корабите, включва фрегатите Крал Джордж, Принц Фредерик, Принцеса Амелия и Херцог, с общи 960 човека и 120 оръдия.[9]

В 8 сутринта Крал Джордж, флагмана на ескадрата, успява да се приближи до Глориосо и двата кораба разменят изстрели, като в резултат на първия залп от страна на Глориосо, британският кораб губи главната си мачта и две оръдия. Испанците и британците продължават стрелбата за три часа и поради тежките щети се разделят. Глориосо продължава пътя си на юг, преследван от трите фрегати, които по-късно са подсилени от два линейни кораба, 50-оръдейния Дартмут и 92-оръдейният Ръсел.

Капитанът на Дартмут, Джон Хамилтън, успява да разположи кораба си до Глориосо, но след тежка размяна на залпове, барутният погреб на британския кораб се запалва и той се взривява в 15:30. Капитан Хамилтън и почти целият екипаж загиват в пламъците. Само един лейтенант, Кристофър О'Брайън и 11 моряци се спасяват.[10] Някои източници споменават за 14 оцелели от 300 души екипаж.[11] Според един от оцелелите, Дартмут е бил оставен без мачти и тежко повреден от испанския обстрел, когато гюлле от Глориосо удря барутния погреб и го запалва, от което барутът пламва и корабът се взривява. Той споменава за 15 оцелели от екипаж от 325.[4] Тези хора са спасени от лодки от Принц Фредерик. На другата вечер трите фрегати, заедно с Ръсел приклещват Глориосо и започват да го обстрелват. Испанците се съпротивляват от полунощ до 9 сутринта, когато малко преди да потъне, без мачти и с 33 убити и 130 ранени на борда, капитан Педро Масиа де ла Серда, като вижда че съпротивата е невъзможна, предава кораба. На Ръсел има 12 убити и няколко ранени.[12] Други осем загинали на Крал Джордж.[3]

Заключение[редактиране | edit source]

След битката британските кораби отплават в Лисабон, като вземат и Глориосо. Испанският кораб е прегледан, но не е взет в британския флот, и е разрушен. Комодор Уолкър, командващ на четирите каперски фрегати, получава сурови упреци от един от собствениците на Кралското семейство за това, че е рискувал кораба си срещу по-силен враг, на което Уолкър отговаря:

Ако съкровището беше на борда на Глориосо, както очаквах, скъпи ми господине, оплакването ви щеше да е различно. Или пък ако го бяхме оставили да се измъкне със съкровището на борда, какво тогава щяхте да кажете?

—Комодор Джордж Уолкър, Лисабон, октомври, 1747.[13]

Капитан де ла Серда и неговите хора, които са взети на борда на Принц Фредерик и Крал Джордж, са доведени във Великобритания и затворени в Лондон, където получават възхищението на враговете си. Де ла Серда по-късно е повишен в чин комодор за своята смелост, а оцелелите от екипажа получават награди при завръщането си в Испания. Според някои британски източници, защитата на Глориосо е сред най-светлите моменти в испанската военноморска история.[14]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Duro p.341
  2. а б Jefferies, F. (1747). The Gentleman's magazine, Volume 17, p. 508
  3. а б Laughton pp. 244-245
  4. а б Kimber, Isaac and Kimber, Edward (1747). The London magazine, or, Gentleman's monthly intelligencer, Volumen 17, pp. 172-173
  5. а б Laughton, p. 240
  6. Schomberg, p. 241
  7. Matcham, Mary Eyre (2009). A Forgotten John Russell Being Letters to a Man of Business 1724-1751. BiblioBazaar, p. 244. ISBN 111372434X
  8. Keppel p.121
  9. Walker p.157
  10. Beatson pp. 373-374
  11. Laughton p. 245
  12. Beatson, p. 374
  13. Johnston p.235
  14. Allen p.166

Източници[редактиране | edit source]

  • Allen, Joseph (1852). Battles of the British Navy, Volume 1. London: Henry G. Bohn.
  • Beatson, Robert (1804). Naval and military memoirs of Great Britain, from 1727 to 1783, Volume 1. Longman, Hurst, Rees and Orme.
  • Fernández Duro, Cesáreo (1898). Armada española desde la unión de los reinos de Castilla y de León, tomo VI. Madrid: Est. tipográfico "Sucesores de Rivadeneyra". Шаблон:Es
  • Johnston, Charles H. L. (2004). Famous Privateersmen and Adventures of the Sea. Kessinger Publishing. ISBN 9781417926664.
  • Keppel, Thomas Robert (1842). The life of Augustus, viscount Keppel, admiral of the White, and first Lord of the Admiralty in 1782-3, Volume 1. London: H. Colburn.
  • Laughton, John Knox. Armada Studies in Naval History. Biographies. Adamant Media Corporation. ISBN 9781402181252.
  • Schomberg, Isaac (1815). Naval chronology: or An historical summary of naval and maritime events... From the time of the Romans, to the treaty of peace of Amiens..., Volume 1. London: T. Egerton by C. Roworth.
  • Walker, George (1760). The Voyages And Cruises Of Commodore Walker: During the late Spanish and French Wars. In Two Volumes. London: Millar.