Пътешествия (Марко Поло)
| Пътешествия | |
| Le Livre de Marco Polo | |
 Страница от „Пътешествията на Марко Поле“ | |
| Автор | Рустикело да Пиза |
|---|---|
| Създаден | ,  Италия |
| Първо издание | 1298 г. |
| Оригинален език | италиански |
| Вид | пътепис |
| Издателство в България | „Отечество“ (1986) |
| Преводач | Божан Христов |
| ISBN | ISBN 954-9426-02-5 |
| Пътешествия в Общомедия | |
„Пътешествия“[1] (на френски: Le devisement du monde), също „Пътешествията на Марко Поло“[2] или „Милионът“[3] (на италиански: Il Milione), е книга, написана през 1298 г. от Рустикело да Пиза, автор на рицарски романи, в затвора в Генуа. Има формата на пътепис, отразяващ пътешествията на венецианеца Марко Поло в Азия (включително в Персия, Китай и Югоизточна Азия) между 1271 и 1292 г. Двамата се запознават в затвора, след като Марко Поло е пленен в Битката при Курзола.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Пътеписът е преведен на много европейски езици още преди смъртта на Марко Поло, но оригиналните Ръкописи на книгата са загубени. Съществуват около 150 екземпляра на различни езици. В процеса на Преписване и превод обаче са направени множество грешки, поради което има големи различия между отделните версии. Най-старият оцелял ръкопис е на старофренски език със силно италианско влияние.
Според съвременни оценки на текста, книгата е творба по-скоро на наблюдателен, отколкото на аналитичен автор или на такъв с голямо въображение. Пътеписът е разделен на 4 книги (т.е. части). Първата описва земите на Близкия изток и Централна Азия, откъдето Поло минава на път за Китай. Втората описва двора на Кубилай хан, когото среща в лятната му столица Шанду през 1275 г. Марко Поло изглежда любопитен, толерантен и предан на хана, на когото служи в продължение на 2 десетилетия. Също така описва и Китай от времето на династията Юен (всъщност описва 2 страни, които обозначава като Катай и Манджи – съответно на север и на юг). Третата книга се занимава с крайбрежните райони на Ориента – Япония, Югоизточна Азия, Индия, Шри Ланка и Източна Африка. Четвъртата описва неотдавнашни войни между обитателите на северни региони като Киевска Рус и монголците.
Въздействие
[редактиране | редактиране на кода]„Пътешествията на Марко Поло“ е рядко популярна, като за книга, отпреди въвеждането на книгопечатането в Европа. Става много известна през XIV век. Въздействието ѝ върху картографията обаче се забавя. Първата карта, на която се появяват имена, споменати от Марко Поло, е „Каталунският атлас на Шарл V“ (1375), включващ 30 имена в Китай и доста други азиатски топоними. Венецианският монах и картограф Фра Мауро педантично включва всички топоними на Марко Поло в своята карта на света от 1450 г.
Книгата на Марко Поло със своите описания на богатства на Изтока служи като вдъхновение на Христофор Колумб да потърси път към Азия по море с курс на запад. Екземпляр на пътеписа с бележки, собственоръчно написани от Колумб, е сред притежанията в каютата му на кораба „Санта Мария“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поло, Марко. „Милионът“, прев. Божан Христов, изд. „Отечество“, София, 1986 г.
- Поло, Марко. „Пътешествията на Марко Поло“, прев. Васил Атанасов, изд. „Лице“, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2020. Посетен на 18 октомври 2020.
- ↑ ortograph.com
- ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2020. Посетен на 18 октомври 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Пътешествията на Марко Поло“[неработеща препратка], издание на сър Хенри Юл, проект Гутенберг
- „Пътешествията на Марко Поло“
|
