Пътят към София (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пътят към София.

Пътят към София
Режисьори Николай Машченко
Сценаристи Стефан Дичев
В ролите Георги Георгиев-Гец,
Петър Слабаков,
Константин Цанев,
Павел Поппандов,
Михаил Голубович,
Ана Мария Петрова
Музика Кирил Цибулка
Оператор Венец Димитров
Филмово студио СИФ „Бояна“ по поръчка на БТ
Премиера 3 март 1979 г.
Времетраене 316 минути (5 серии)
Страна Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България
Флаг на СССР СССР
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Пътят към София“ (на руски: Путь к Софии) е българо-съветски 5 сериен филм (военен, драма, исторически) от 1979 година на режисьора Николай Машченко, по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. Художници са Милко Маринов, Валентина Йотова и Анатолий Добролежа, а редактор на филма е Никола Петров.

По едноименния роман на Стефан Дичев.

Серии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 серия - 63 минути
  • 2 серия - 61 минути
  • 3 серия - 61 минути
  • 4 серия - 63 минути
  • 5 серия - 68 минути [1] .

Първа серия[редактиране | редактиране на кода]

Руско-турската война е в разгара си. Революционерът Дяко пристига в София. Неговата цел е да подпомогне руското главно командване при освобождението на града. В дома на Андреа Будинов се запознава с неговите братя. Най-големият от тях – Климент, е лекар в турска военна болница. По време на следването си в Петербург той се е свързал с руското разузнаване, с което поддържа контакти след завръщането си в България. На излизане от дома на братя Будинови Дяко е арестуван от турците.

Втора серия[редактиране | редактиране на кода]

Подложен на жестоки мъчения, за да не издаде съмишлениците си, Дяко се самоубива. Комендантът на София планира да превърне града в непревземаема крепост и е мобилизирал за строежа на укрепленията всички здрави български мъже. Сред тях са и двамата братя Андреа и Коста Будинови. Ръководителят на английското разузнаване при Западната турска армия Сенклер придружава група чуждестранни консули при обиколката им из табиите. Турците осуетяват опит за неподчинение на един българин, Андреа се намесва и е арестуван. Благодарение на познанството си с присъстващия френски консул Леандър Леге той е освободен. От разговора с него Андреа научава, че в София предстои посещение на високопоставен турски военачалник, който трябва да създаде редовна турска армия за отпор срещу приближаващите руски войски. За да научи повече подробности, Андреа се сближава с Неда – годеницата на Леге, в която отдавна е влюбен.

Трета серия[редактиране | редактиране на кода]

Руските войски обсаждат Плевен. Андреа научава от Неда, че очакваният в София военачалник е главнокомандващият турската армия Сюлейман паша. Климент и Коста отиват при руснаците, за да им предадат тази информация, а и да им покажат най-прекия път през Балкана, за да се появят изненадващо бързо в тила на турските войски. Настъпва зима. Генерал Гурко подготвя войските си за прехода, идва вестта за превземането на Плевен.

Четвърта серия[редактиране | редактиране на кода]

Сенклер арестува стария Будинов заради измяната на синовете му. За главата на Андреа е обявена награда. Генерал Гурко повежда войските си през Балкана, много от руските войници намират смъртта си, засипани от снежни виелици. В преспите загива и Коста Будинов. Братът на Неда я проследява в една късна вечер и така открива къде се крие Андреа. Съблазнен от наградата, той го издава на Сенклер. Андреа успява да се изплъзне от засадата. Неда е арестувана. Тя изпраща писмо до Леге, в което го моли да развалят годежа. Сесил, дъщерята на Леге, която е силно привързана към Неда, тръгва да я търси, за да я убеди да се омъжи за баща ѝ. На улицата Сесил е заловена от турци, изнасилена и убита.

Пета серия[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Гурко преминава Балкана и се готви да атакува разположената около София армия на Сюлейман паша. Превзет е Арабаконашкия проход. Пътят на руските войски към София е открит. Чуждестранните консули са уведомени от Сюлейман паша, че София ще бъде опожарена. Сенклер напуска София, турците панически бягат. В спасяването на града се включват всички негови жители. Сред тях са италианският консул Виторио Позитано и Андреа. С група смелчаци Андреа влиза в Черната джамия, където са затворени Неда и баща му. Но непоправимото вече се е случило – старият Будинов и бащата на Неда са обесени. Андреа успява да спаси само Неда. Руските войски тържествено влизат в София ...

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Георги Георгиев-Гец д-р Климент Будинов
Петър Слабаков революционерът Дяко
Константин Цанев Андреа Будинов
Павел Поппандов Коста Будинов
Михаил Голубович френския консул Леге
Ана-Мария Петрова Неда Задгорска, годеницата на Леге
Любомир Киселички Позитано
Марин Янев Филип Задгорски
Стойно Добрев Амир бей
Иванка Димитрова
Рачко Ябанджиев Задгорски, бащата на Неда
Иван Гайдарджиев Славе Будинов, бащата на братя Будинови
Михаил Михайлов
Цветана Манева
Светозар Неделчев Джани бей
Георги Стоянов Сенклер ръководител на британското разузнаване при Западната турска армия
Явор Милушев Тодор, бунтовникът
Сашка Братанова Женда
Йорданка Кузманова лейди Страндфорд
Владимир Конкин
Михаил Петров
Николай Лебедев
Мая Драгоманска
Нина Нейкова
Отар Коберидзе
Анета Петровска Бояна, жената на Дяко
Георги Мамалев турчин
Минка Сюлеймезова
Йордан Спиров Шакир паша

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пътят към София“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 354—357

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за