Път от варягите към персите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Основните водни пътища на варягите: Път от варягите към персите по Волга (в червено), Път от варягите към гърците по Днепър (в синьо), стар търговски път от Скандинавия до Новгород (в лилаво), други търговски пътища от VIII—XI век (в оранжево)
Сергей Иванов, „Продажба на роби-сакалиби от варягите на хазарите“, съгласно сведенията на ибн Фадлан
Иля Репин, „Бурлаци на Волга“, шедьовър на руското изкуство

Пътят от варягите към персите, известен по-късно и като пътя от немците към хазарите, е северен воден път в Източна Европа, свързващ Скандинавия и северногерманското крайбрежие през Балтика, Нева, Волхов, Ладога, Илмен, Ловат и по течението на Волга с Каспийския басейн и Голям Иран.

Имал е разклонение по Северна Двина към Бяло море.

Този път възниква, както и другият – път от варягите към гърците, през 8 век, като началото му се поставя в 780 г. с появата на варягите, които търгуват с волжските българи. Първоначално пътят е известен и като пътя от немците към хазарите, за да прерастне след разрушаването на последния от княза на Киевска Рус - Светослав, в пътя от варягите към персите (виж Каспийски походи на русите).

Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век по посочения маршрут се движат търговци със славянско потекло и търгуващи с ценни кожи.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 9549942031, стр. 28