Пьотър Багратион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пьотър Багратион
руски военен деец, генерал от пехотата
Пьотър Багратион 
Роден: 1765
Починал: 12 септември 1812
Сима, Русия

Пьотър Иванович Багратион (на руски: Пётр Иванович Бгратион), (на грузински: პეტრე ივანეს ძე ბაგრატიონი) е руски военен деец, генерал от пехотата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Багратион е роден през 1765 г. в град Кизляр. Семейството принадлежи на стария грузински род Багратион. Ориентира се към военното поприще и постъпва със звание сержант в Кавказкия мускетарски полк (1782). Бойното си кръщене получава в борбата срещу непокорните планинци в Кавказ. Тук получава и първото си раняване.

Участва в Руско-турска война (1787 – 1792) и се бие храбро при щурма на Очаков (1788). Повишен е във военно звание майор (1793). Участва в похода Александър Суворов в Полша (1794). Повишен е последователно във военно звание полковник (1798) и генерал-майор (1799).

Отново под командването на Александър Суворов участва Италианския поход. Проявява се при превземането на градовете Бреша и Леко. Назначен е за почетен командир на Егерския полк (1800).

Командир на авангарда на армията на Михаил Кутузов във войната на Русия и Австрия срещу Франция (1805). Проявява се в битката при Шенграбен и Аустерлиц и е повишен във военно звание генерал-лейтенант.

Участва във войната на Русия и Прусия срещу Франция. Командир на руския авангард в битката при Прейсиш-Ейлау и Фридланд (1806-1807).

В руско-шведската война (1808-1809) е командир на 21-ва пехотна дивизия. За победата при град Або и преминаването по леда на Ботаническия залив е повишен във военно звание генерал от пехотата (1809).

От май 1809 г. е командир на Дунавската руска армия в Руско-турската война (1806-1812). Побеждава в битката при Расевате и село Татарица в България и е награден с орден „Свети апостол Андрей Първозванни“.

От януари 1881 г. е командир на 2-ра Западна армия. Участва в отразяването на нашествието на Наполеон Бонапарт в Русия. Проявява се в битките при Волковиск и Бородино (1812). При последната е тежко ранен на 26 ангуст 1812 г. Развива гангрена и умира на 12 септември 1812 г. в село Сима, Владимирска губерния.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Град Прейсиш-Ейлау е преименуван на Багратионовск.
  • Негови паметници са издигнати в градовете Кизляр, Багратионовск, Москва и др.
  • През 1944 г. операцията за освобождението от нацистка окупация на Беларус е наименувана с кодовото „Багратион“.
  • В град Москва станция на метрото е наименувана „Багратионовская“, а търговско-пешеходен мост на река Москва - „Багратион“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Шикман А., Деятели отечественной истории. Биографический справочник. Москва, 1997 г.
  • Шенкман Г., Генерал Багратион. СПб., 2003.