Пьотър Гресер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пьотър Гресер
руски офицер

Роден
1833 г.
Починал
1892 г. (59 г.)
ПогребанНиколско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия

Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Орден Свети Владимир III степен

Пьотър Аполонович Гресер (на руски: Пётр Аполлонович Грессер) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Гресер е роден през 1833 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военна кариера. Завършва I кадетски корпус (1850). Чиновник при Киевския генерал-губернатор (1864 – 1867). Известно време служи в Кавказ. През 1871 г. е назначен за губернатор на Волинска губерния.

През 1878 г. е преведен на служба във Временното руско управление, управляващ вътрешните дела в България[1]. На 20 декември 1878 г. е обявен сред първите почетни граждани на София заедно с Вито Позитано и Луи Леже.

През 1880 г. е назначен за губернатор на Харковска губерния, а през 1883 г. – за градоначалник на Санкт Петербург. На 1 март 1887 г. успява да предотврати атентат срещу император Александър III. Сред 5-те арестувани атентатори е братът на В. И. Ленин – Александър Илич Улянов.

Удостоен е с титлата „Почетен гражданин на София“ с решение на Софийския градски съвет No 42 от 6 юли 1879 г. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Групова фотография на Пьотр Грессер и други участници във Временното руско управление на България след Освобождението, снимка на Пейо Колев в lostbulgaria.com
  2. Софийско общинско управление 1878 – 1879. София, Главно управление на архивите към МС, ОП „Стара София“ към Софийския исторически музей, 2000. с. 651.