Пьотър Капица
Пьотър Капица Пётр Леонидович Капица | |
---|---|
руски физик | |
![]() | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
Националност | ![]() |
Учил в | Тринити Колидж Кеймбриджки университет |
Награди | Орден „Ленин“ (30 април 1943) Герой на социалистическия труд (30 април 1945) Нобелова награда за физика (1978)[1][2] Червено знаме на труда (СССР) (27 март 1954) Златен медал „Ломоносов“ (1959)[3] Орден „Ленин“ (9 юли 1944) Орден „Ленин“ (30 април 1945) Орден „Ленин“ (9 юли 1964) Орден „Ленин“ (20 юли 1971) Орден „Ленин“ (8 юли 1974) Герой на социалистическия труд (8 юли 1974) |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Кеймбриджки университет |
Награди | ![]() |
Семейство | |
Деца | Сергей Капица |
Пьотър Капица в Общомедия |
Пьотър Леонидович Капица (на руски: Пётр Леонидович Капица) е руски физик, академик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 юли 1894 година в Кронщат, Русия. От края на 1920-те години до 1934 година работи в Кеймбридж под ръководството на Ърнест Ръдърфорд. През 1934 при едно посещения в Съветския съюз той е задържан в страната и това слага край на съвместната му работа с Пол Дирак по разделяне на изотопи от газови смеси. През 1937 г. паралелно с Джон Франк Алън и Дон Мизенер откриват свръхфлуидността – свойството на вискозитета на течния хелий да става нула при много ниски температури. Враждата му с Лаврентий Берия особено неблаготворно се отразява на кариерата му през 1940-те години.
Умира на 8 април 1984 година в Москва на 89-годишна възраст.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|
- ↑ The Nobel Prize in Physics 1978. Посетен на 11 януари 2019 г. Указан като: Pyotr Leonidovich Kapitsa. Издател: Нобелова фондация.
- ↑ The Nobel Prize amounts. // Нобелова фондация. Посетен на 11 януари 2019 г.
- ↑ www.ras.ru.