Пьотър Кропоткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кропоткин.

Пьотр Кропоткин
Пётр Алексе́евич Кропо́ткин
руски учен и теоретик на анархизма

Роден
Починал
8 февруари 1921 г. (78 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География
Образование Санктпетербургски университет
Пьотър Кропоткин в Общомедия

Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин (на руски: Пётр Алексе́евич Кропо́ткин) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма.

Той е един от първите „законодатели“ на анархо-комунизма – социалният модел, който пропагандира, е комунално общество, което не е ограничено от централно управление (правителство). Той е сред авторите на 11-ото издание на Енциклопедия Британика.

Ранни години (1842 – 1862)[редактиране | редактиране на кода]

Кропоткин е роден на 27 ноември (9 декември) 1842 година в Москва, Русия, в княжеско семейство водещо началото си от първия руски княз Рюрик. Баща му, княз Алексей Петрович Кропоткин, е крупен земевладелец, притежаващ близо 1200 работници (крепостни селяни) в три различни губернии. Майка му, Екатерина Николаевна Сулима, е дъщеря на генерал от руската армия.

Пьотър учи у дома, след което в гимназия в Москва, и е сред първите випусници на императорския Пажески корпус (1862), но се отказва от придворна кариера. За дистанцирането му от двореца явно изиграва роля и обстоятелството, че в Петербург, именно в княжеския дом на своя леля, Кропоткин за пръв път се запознава с революционната литература и по-специално с „Полярна звезда“ на Александър Херцен. При това, за ужас на баща му, военната кариера отблъсква Кропоткин още при постъпването му в Пажеския корпус. Неговото огромно желание по това време е да следва в университета, но за момента то е неосъществимо, тъй като е ясно, че то няма да получи одобрението и финансовата подкрепа на баща му. При това положение Кропоткин решава да отиде в Сибир.

Експедиционна дейност (1863 – 1866)[редактиране | редактиране на кода]

В периода от 1863 до 1866 Кропоткин осъществява няколко експедиции в Източен Сибир и Далечния изток на Русия, публикувайки резултатите в научни трудове, които по-късно му носят световна известност като учен. Извършва физико-географски и геоложки изследвания на реките Амур, Сунгари и Усури, Саянските планини и планината Голям Хинган.

Изследвания в Китай (1864)[редактиране | редактиране на кода]

През 1864 изследва северната част на Голям Хинган (2034 м), на 51º с.ш., в хребета Илхури-Алин (1290 м) открива група изгаснали вулкани, а в края на лятото изследва река Сунгари (десен приток на Амур) от устието ѝ до Гирин (около 1100 км).

Експедиция в Източните Саяни (1865)[редактиране | редактиране на кода]

През 1865 пътешества в Източните Саяни, като изследва цялото течение на река Иркут (488 км, ляв приток на Ангара), в т.ч. Тункинската котловина и горното течение на река Ока (ляв приток на Ангара), където открива признаци от неотдавнашен вулканизъм – значителни потоци от лава и малки кратери.

Експедиция в басейна на Витим (1866)[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 възглавява голяма експедиция, организирана от Сибирския отдел на Руското географско дружество със средства на златотърсачи, за търсене на път между Ленските златодобивни рудници и град Чита.

През май 1866 експедицията потегля от Иркутск, достига до река Лена и се спуска по нея на 50 км надолу от устието на десния ѝ приток Витим. От там завива на юг и навлиза в Патомската планинска земя (1771 м), пресича я до горното течение на река Жуя (337 км, от басейна на Ольокма), където се намират Ленските златодобивни рудници и продължава на юг. В района на рудниците Кропоткин открива ледникови наноси, което му дава основание да докаже, че в миналото Сибир е бил обхванат от мощна ледникова покривка. Експедицията пресича хребета Кропоткин (открит от него, 1647 м, вододел между Жуя и Витим) и хребетите Делюн-Урански (2287 м) и Северомуйски (2561 м), между 55º 30` и 57º с.ш. и достига до река Муя (288 км, ляв приток на Витим). Продължава на юг и завършва откриването на Южномуйския хребет, пресича Витимското плато (1200 – 1600 м) и Яблоновия хребет (1680 м) и и по река Чита се спуска до град Чита. Покрай левия бряг на реката открива североизточните части на Черския хребет.

Научна дейност (1867 – 1871)[редактиране | редактиране на кода]

След активна дейност в Сибир, в процеса на която се формира като учен-географ и геолог, осъществява редица открития от емпиричен характер чрез смели пътешествия в района, както и теоретически изследвания, които значително допринасят за изучаването на географията на Сибир, в началото на есента на 1867 г. Кропоткин се установява в Петербург и се заема да осъществи голямата си мечта – да следва в университета. Постъпва в математическото отделение на физико-математическия факултет на Петербургския иниверситет. Наред със следването в университета, както и след това, Кропоткин осъществява активна научна дейност в областта на геологията и географията, представляваща продължение на изследванията му през сибирския период. При това е избран за секретар на отделението за физическа география към Руското географско дружество, вследствие на което е ангажиран със значителна научно-организационна дейност. От ноември 1867 до юли 1868 г. публикува в раздел „Естествознание“ на вестник цикъл научно-популярни обзорни статии за актуални научни и технически постижения. В хода на цялата тази разностранна по форми научна дейност продължава да чете и размишлява по философско-научни и социално-политически проблеми.

През 1871 изследва ледниковите наноси в Швеция и Финландия. Теоретично доказва наличието на архипелага Земя на Франц Йосиф. През есента на 1871, докато е още във Финландия, Кропоткин получава телеграма от Научния съвет на Руското географско дружество, която гласи: „Съветът Ви моли да приемете длъжността секретар на дружеството“. Само по себе си това предложение е голямо признание за младия учен и същевременно то открива прекрасни възможности за по-нататъшна успешна научна дейност. В този момент Кропоткин прави втория голям избор в живота си, с решаващо значение за по-нататъшния му житейски път: телеграфически отказва направеното предложение. При това той се ръководи от солидни мотиви: дава си ясна сметка, че приемането на поста изисква изцяло да се съсредоточи върху научните занимания. Тъкмо по това време обаче той решава наред с извършването на напрегната научна дейност да се включи в социалистическото движение за освобождението на трудещите се от експлоатацията и политическия гнет. При тогавашните условия това означава да се включи в нелегална политическа дейност, изпълнена с рискове и напрежение, което е несъвместимо с изпълнението на секретарската длъжност.

Емиграция и анархизъм (1872 – 1917)[редактиране | редактиране на кода]

Решението на Кропоткин да се включи в социалистическото движение веднага поражда пред него проблем за нов избор – в кой именно от двата клона на това движение, водещи борба помежду си, да се включи: социалдемократическия, вдъхновен от идеите на Карл Маркс, или анархическия, вдъхновен от идеите на Михаил Бакунин.

В началото на пролетта на 1872 г. Кропоткин заминава за Швейцария, където се запознава с деятелите на Първия Интернационал. Секциите на Интернационала развиват активна дейност и представят двата клона на социалистическото движение – марксисткото и бакунисткото. Кропоткин скоро става член на Интернационала, участвува в събранията на негови секции, отначало в марксистки, а след това във федералистки, т. е. доминирани от привържениците на Бакунин – в Цюрих, Женева, Ньошател, а оттам отива при работниците-часовникари в малки работнически селища в планината Юра, където чете социалистическа литература, общува със социалисти от различни идейни течения, с комунари, със съратници на Бакунин, но с най-голям интерес и охота общува с обикновени работници, прегърнали идеите и делото на Интернационала.

Наблюденията му върху политическото поведение на социалдемократите-марксисти буди у него отвращение от тях. За Кропоткин това означава, че обявяването им за партия на работническата класа, както се представят социалдемократите, т. е. марксистите, е всъщност лъжа, чрез която на дело неутрализират набиращото сила работническо движение, подчинявайки го на интересите на буржоазията. Точно обратното впечатление произвежда у него поведението на привържениците на Бакунин. В резултат на такова щателно проучване на реалното положение в социалистическото движение Кропоткин решава въпроса за третия голям избор в живота си, със съществено значение за бъдещата му дейност, включително и в областта на философията:

Теоретическите положения на анархизма, както започнаха тогава да се формират в Юрската федерация, особено от Бакунин, критиката на държавническия социализъм и накрая революционният характер на агитацията сред юрските работници неотразимо действаха на моя ум. Но съзнанието за пълно равенство на всички членове на федерацията, независимостта на съжденията и на начина на изразяването им, което забелязах сред тези работници, а също тяхната беззаветна преданост на общото дело още по-силно привлякоха моите симпатии към тях. И когато, поживял неделя сред работниците-часовникари, напуснах планината, моят възглед за социализма вече окончателно се установи. Аз станах анархист.

След завръщането си в Русия се отдава на писателска дейност, публикувайки своите възгледи и формулирайки в тях своята анархическа програма. За тази му дейност е арестуван през 1874 г. и прекарва две години в Петропавловската крепост като затворник. Успява да избяга по време на превозването му до затворническата болница и да емигрира.

След смъртта на Михаил Бакунин Кропоткин е възприет за най-авторитетния теоретик на анархизма. Анархическото общество, според Кропоткин е:

Асоциация на равнопоставени хора, над които няма власт и насилие от страна на държавата; свободната кооперация и свободните съюзи ще се основават на взаимопомощ и солидарност, ще създадат нов – красив и свободен – живот, всяка тенденция към централизация ще бъде отстранена, а частната инициатива – поощрявана.

През 1881 г. Швейцария изгонва Кропоткин по настояване на руското правителство. Така той се установява във Франция, където през 1883 е осъден на 5 години затвор за проповядване на анархизъм. През 1886 г. Кропоткин е амнистиран и заминава за Англия. Там той написва голям брой трудове, преведени и издадени в много страни на света, сред които са: „Великата френска революция. 1789 – 1793“, „Записки на революционера“, „Съвременната наука и анархията“ и др.

Последни години (1917 – 1921)[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Кропоткин, Новодевическо гробище, Москва

През юни 1917 г., след избухването на Революцията и след 40-годишна емиграция, Кропоткин се завръща в Русия. Там отказва предложението на Александър Керенски да стане министър във Временното правителство. Поради липса на средства се премества да живее в град Дмитров, продължавайки да работи над труда си „Етика“. През периода 1918 – 1920 г. има няколко срещи с Владимир Ленин, а по-късно многократно му пише и критикува червения терор.

Кропоткин умира от пневмония на 8 февруари 1921 година в Дмитров на 78-годишна възраст. Погребението му се превръща в последната анархистична манифестация в Москва. След ковчега му манифестират 20 000 души с черни знамена и скандират: „Където има държава – няма свобода“ и „Освобождението на работниците е тяхно собствено дело“. Процесията преминава покрай затвора Бутирки и затворниците изпращат големия учен, хуманист и революционер пеейки анархистични песни и удряйки по решетките на килиите си. Това отбелязва и края на Руската революция – месец по-късно избухва Кронщатското въстание, което е жестоко потушено. Хиляди работници и анархисти са избити или хвърлени в затворите и лагерите, вследствие на развихрилата се болшевишка реакция.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името на Кропоткин насят:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Издания на Кропоткин
  • Кропоткин, П. А. Анархия (сборник). Сост. и предисловие Р. К. Баландина. М., Айрисс-пресс, 2002 (Библиотека истории и культуры).
  • Кропоткин, П. Взаимопомощь как фактор эволюции и другие работы (фрагменты). - http://www.krotov.info/libr_min/11_k/ro/potkin_1.htm
  • Кропоткин, П. Записки на революционера. С., Захари Стоянов, 2003.
  • Кропоткин, П. А. Анархия, ее философия, ее идеал. М., Эксмо, 2004.
Изследвания за Кропоткин
  • Cahm, C. Kropotkin and the Rise of Revolutionary Anarchism, 1872 – 1886, Cambridge, Cambridge University Press, 1989.
  • Сухов, Андрей Д. П. А. Кропоткин как философ. М., ИФ РАН, 2007.
  • Ермаков, В. Д. Анархизм в истории России. От истоков к современности. Библиографический словарь-справочник. СПб., Соларт, 2007.

Източници за експедициите[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, 226 – 228; http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 – Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, 97 – 98. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4