Пьотър Румянцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Румянцев
Руски граф, генерал
Пьотър Румянцев 
Роден: 4 януари 1725 г.
Починал: 8 декември 1796 г. (71 г.)
с. Ташан, Русия

Пьотър Румянцев (на руски: Пётр Александрович Румянцев-Задунайский) е руски граф (от 1744) и генерал-фелдмаршал (от 1770).

Син е на сподвижника на Петър Велики Александър Румянцев и баща на Николай Румянцев - политик, министър при Александър I и колекционер. Известност придобива по време на Седемгодишната война. Предвожда кавалерията в битката при Грос-Егерсдорф; взема участие в кампанията през 1758 г.; участва в Кунерсдорфската битка (1759), принуждава Колберг да се предаде и с успехите си предизвиква завистта на фелдмаршал Александър Бутурлин.

Ползва се от особеното разположение на император Петър III. Когато на престола се качва императрица Екатерина II, Румянцев, предполагайки, че с неговата кариера е свършено, подава оставка. Тя го задържа на служба и през 1764 г., след уволнението от длъжност на Кирил Разумовски, го назначава за генерал-губернатор на Малорусия, като му дава обширни инструкции, според които той трябвало да помогне за обединението на Малорусия с Русия в административно отношение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]