Пьотър Румянцев
| Пьотър Румянцев Пётр Румянцев | |
|---|---|
| Руски граф, генерал | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 8 декември 1796 г. (стар стил)
с. Ташан, Русия |
| Погребан | Киевско-Печорска лавра, Киев, Украйна |
| Награди | Орден на Белия орел Орден Черен орел (1776) орден „Света Анна“ (9 февруари 1762) Златно оръжие „За храброст“ (10 юли 1774) |
| Пьотър Румянцев в Общомедия | |
Пьотър Румянцев (на руски: Пётр Александрович Румянцев-Задунайский) е руски граф (от 1744) и генерал-фелдмаршал (от 1770).
Син е на сподвижника на Петър Велики Александър Румянцев и баща на Николай Румянцев – политик, министър при Александър I и колекционер. Известност придобива по време на Седемгодишната война. Предвожда кавалерията в битката при Грос-Егерсдорф; взема участие в кампанията през 1758 г.; участва в Кунерсдорфската битка (1759), принуждава Колберг да се предаде и с успехите си предизвиква завистта на фелдмаршал Александър Бутурлин.
Ползва се от особеното разположение на император Петър III. Когато на престола се качва императрица Екатерина II, Румянцев, предполагайки, че с неговата кариера е свършено, подава оставка. Тя го задържа на служба и през 1764 г., след уволнението от длъжност на Кирил Разумовски, го назначава за генерал-губернатор на Малорусия, като му дава обширни инструкции, според които той трябвало да помогне за обединението на Малорусия с Русия в административно отношение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|