Пьотър Семьонов-Тяншански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотър Семьонов-Тяншански
Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский
руски географ и изследовател
През 70-те години на XIX век
През 70-те години на XIX век

Роден
с. Рязанка, Руска империя
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност  Русия
Учил в Хумболтов университет на Берлин
Награди Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
медал „Карл Ритер“ (1900)
Научна дейност
Област география, ботаника, ентомология
Семейство
Баща Пьотър Семьонов
Майка Александра Бланк
Съпруга Вера Чулкова;
Елизавета Заблоцка-Десятовска
Деца 8
Пьотър Семьонов-Тяншански в Общомедия

Пьотър Петрович Семьонов-Тяншански (на руски: Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский) е руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател, държавен деятел.

Произход и младежки години (1827 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 януари 1827 година в село Рязанка, Руска империя (днес в Липецка област, Русия), в семейство на гвардейски офицер в оставка. Като продължава традициите на рода, през 1845 г. завършва Училището за гвардейски прапоршчици (бившето Николаевско кавалерийско училище) и същата година постъпва като слушател във Факултета за природни науки към Петербургския университет.

По време на следването си се запознава с Фьодор Достоевски, М. Салтиков-Шчедрин и други известни по онова време в Русия личности. През 1848 г. се дипломира и през 1849 г. е приет в Руското географско дружество на длъжността библиотекар, след това става секретар на Физико-географската секция, неин отговорник и накрая председател на дружеството.

През 1850 г., заедно с още един служител от географското дружество, извършва пеши поход от Петербург до Москва, като събира колекция от растения. Същата година по поръчение на Свободното икономическо дружество провежда експедиция в Тамбовска и Воронежка губерния и Донските степи за установяване на границите на черноземната полоса, изследва почвената покривка и растителността.

През 1851 г. защитава магистърска дисертация по ботаника. От 1853 до 1855 г. провежда полеви изследвания по геология и география в Германия, Швейцария, Италия и Франция. Посещава Южна Италия, където изучава вулканичните явления, вулканичните породи в околностите на Неапол и наблюдава изригването на Везувий. Запознава се изтъкнатите по това време светила на географската наука Александър фон Хумболт и Карл Ритер и слуша техни лекции. След завръщането си от Европа продължава своята полева дейност и в Русия.

Експедиционна дейност (1885 – 1857)[редактиране | редактиране на кода]

Каспийско море (1855)[редактиране | редактиране на кода]

През 1855 г. участва в експедицията на Николай Яковлевич Данилевски (1822 – 1885) по северното крайбрежие на Каспийско море между Гурев (Атирау) и устието на река Емба.

Тяншан (1856 – 1857)[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 – 1857 г. извършва експедиция в неизвестната за европейците планина Тяншан, като съставя орографска схема на планината. Той открива нова епоха в изучаването на Централна и Средна Азия. Неговите изследвания полагат основата на съвременните знания за планините, като опровергават теорията на Хумболт за вулканическия произход на Тяншан.

Първа експедиция в Тяншан[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 г. от Семипалатинск тръгва на юг, преминава покрай езерото Балхаш и достига до Алма Ата. През септември и октомври извършва две експедиции до езерото Исък Кул (6236 км2). По време на първата експедиция пресича по 77° 40' и.д. източната част на хребета Заилийски Алатау, спуска се на югоизток в долината на река Шилик (Чилик, ляв приток на Или), пресича източната част на хребета Кунгей-Алатау (4771 m) и по долините на реките Тюп и Джергалан достига до езерото Исък Кул. По същия път се завръща в Алма Ата.

След няколко дни предприема второ пътуване. Тръгва на запад, пресича Заилийски Алатау на 76° и.д., спуска се в долината на река Чу и на югозапад от нея открива източната част на високия Киргизкия хребет (4875 m). Изкачва се по долината на Чу през дивото и мрачно Боамско ждрело и достига до северозападния бряг на езерото Исък Кул, като по този начин доказва, че река Чу не изтича от езерото и то е безотточно. От езерото Семьонов се изкачва на хребета Кунгей-Алатау, пресича долината на река Чонг Кемин (десен приток на Чу) и достига до Алма Ата, като пресича Заилийски Алатау в най-високата му част, на 76° 50' и.д.

Втора експедиция в Тяншан[редактиране | редактиране на кода]

След зимуване в Барнаул, през пролетта на 1857 г. Семьонов се връща в Алма Ата и през лятото тръгва от града на изток покрай северния склон на Заилийски Алатау начело на голям военен отряд. Пресича река Шилик (Чилик) и покрай възвишенията Согети и Тораигир достига до горното течение на река Шарин (Чарин, ляв приток на Или), като далеч на югоизток вижда величествения масив Хан Тенгри. След това отново пресича хребета Кунгей-Алатау, Тюп-Джиргалинската котловина и достига до северните склонове на хребета Терскей-Алатау. На 78° и.д. пресича хребета Терскей-Алатау (5216 m) и открива изворите на река Нарин. От там се връща до река Шилик, където прави кратка почивка, наема нови, свежи коне и отново се връща в изворната област на река Нарин. По една от съставящите на реката се спуска в басейна на река Сариджаз (от басейна на Тарим). Изследва горното ѝ течение, където открива огромни ледници и след това се завръща в Алма Ата.

Резултати от експедициите[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от двете му летни експедиции в Тяншан се оказват значителни. Проследява хребета Кунгей-Алатау на 150 km, Терскей-Алатау на 260 km, изследва Заилийски Алатау и изяснява, че хребета представлява предно звено на Тяншан, открива огромна ледникова област в горното течение на река Сариджаз, установява, че река Чу не е свързана с езерото Исък Кул. Освен това Семьонов привежда безспорни доказателства за отсъствието на вулканизъм в Средна Азия, първи установява височинните природни пояси в Тяншан и височината на снежната линия в планината, първи изследва районите на изворните области на реките Нарин, Шарин и Сариджаз, принадлежащи към три от четирите големи речни системи в Централна АзияСърдаря, Или и Тарим. Уточнява характерната особеност на хребетите в Тяншан – простиране от изток на запад, успоредност помежду им и заключените между тях широки долини. Изработва първата орографска схема на северните вериги на Тяншан и събира огромен материал по геология, флора и фауна на планината.

Научна дейност и смърт (1858 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от Валентин Серов (1905).

От 1858 до 1873 г. Пьотър Семьонов е вицепрезидент на Руското географско дружество и участва в работата на редакционни комисии по селската реформа и отмяна на крепостничеството. От 1864 г. оглавява Централния статистически комитет, организира експедиции за изследване на Сибир, Монголия, Каспийско море, Централна Азия. С негова активно участие се провеждат експедициите на Николай Пржевалски, Григорий Потанин, Иван Мушкетов, Пьотър Козлов, Ян Черски, Николай Миклухо-Маклай, Николай Северцов, Григорий Ефимович Грум-Гржимайло и много други руски изследователи. Упорито настоява всички експедиции провеждани по това време да използват комплексни методи при своите географски изследвания.

През 1888 г. извършва експедиция в Закаспийската област и Туркестан.

През 1906 г., по случай 50-годишнината от първото му пътешествие в Тяншан, с императорски указ, на Семьонов е присвоена титлата Тяншански, която той прибавя към фамилията си. През 1911 г. за заслугите му пред отечеството му е присъдено най-високото руско отличие – ордена „Андрей Първозванни“. 66 академии, университети и дружества от различни страни избират Семьонов-Тяншански за свой почетен член.

Умира на 11 март 1914 г. в Петербург на 87-годишна възраст. Научното му наследство се изчислява с десетки томове изследвания, справочници, речници, мемоари и съставляват цяла епоха в руската и световна географска наука.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Мемуары, т. 1, 3 – 4, Петроград, 1915 – 17 /т. 2, преизд. под назв. – „Путешествие в Тянь-Шань“, Москва, 1946.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Семенов-Тян-Шанский, Петр Петрович, Имена на карте Арктики.
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, Москва, 1969.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, Москва, 2001, стр. 432 – 434.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 370.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, Москва, 1982 – 86.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), Москва, 1985, стр. 133 – 135.