Пьотър Семьонов-Тяншански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Семьонов-Тяншански
руски географ и изследовател
Пьотър Семьонов през 70-те години на 19. век
Пьотър Семьонов през 70-те години на 19. век

Роден
Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский
с. Рязанка, Руска империя
Починал
11 март 1914 г. (87 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област география, ботаника, ентомология
Образование Петербургски университет
Семейство
Баща Пьотър Семьонов
Майка Александра Бланк
Съпруга Вера Чулкова
Елизавета Заблоцка-Десятовска
Деца 8
Пьотър Семьонов-Тяншански в Общомедия

Пьотър Петрович Семьонов-Тяншански (на руски: Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский) (2(14) януари 1827 – 26 февруари (11 март) 1914) е руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик, държавен деятел.

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2(14) януари 1827 в село Рязанка, Липецка губерния в семейство на гвардейски офицер в оставка. Като продължава традициите на рода, през 1845 г. завършва училището за гвардейски прапоршчици (бившето Николаевско кавалерийско училище) и същата година постъпва като слушател във факултета за природни науки към Петербургския университет.

По време на следването си се запознава с Фьодор Достоевски, М. Салтиков-Шчедрин и други известни по онова време в Русия личности. През 1848 г. се дипломира и през 1849 е приет в Руското географско дружество на длъжността библиотекар, след това става секретар на физико-географската секция, неин отговорник и накрая председател на дружеството.

През 1850 г. заедно с още един служител от географското дружество извършва пеши поход от Петербург до Москва, като събира колекция от растения. Същата година по поръчение на Свободното икономическо дружество провежда експедиция в Тамбовска и Воронежка губерния и Донските степи за установяване на границите на черноземната полоса, изследва почвената покривка и растителността.

През 1851 защитава магистърска дисертация по ботаника. От 1853 до 1855 г. провежда полеви изследвания по геология и география в Германия, Швейцария, Италия и Франция. Посещава Южна Италия, където изучава вулканичните явления, вулканичните породи в околностите на Неапол и наблюдава изригването на Везувий. Запознава се изтъкнатите по това време светила на географската наука Александър фон Хумболт и Карл Ритер и слуша техни лекции.

Експедиции[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Европа продължава своята полева дейност и в Русия.

Каспийско море[редактиране | редактиране на кода]

През 1855 г. участва в експедицията на Николай Яковлевич Данилевски (1822 – 1885) по северното крайбрежие на Каспийско море.

Тяншан[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 – 1857 г. извършва експедиция в неизвестната за европейците планина Тяншан, като съставя орографска схема на планината. Той открива нова епоха в изучаването на Централна и Средна Азия. Неговите изследвания полагат основата на съвременните знания за планините, като опровергават теорията на Хумболт за вулканския произход на Тяншан.

Първа експедиция в Тяншан[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 г. от Семипалатинск тръгва на юг, преминава покрай езерото Балхаш и достига до Алма Ата. През септември и октомври извършва две експедиции до езерото Исък Кул (6236 км2). По време на първата експедиция пресича по 77о 40' и.д. източната част на хребета Заилийски Алатау, спуска се на югоизток в долината на река Шилик (Чилик, ляв приток на Или), пресича източната част на хребета Кунгей-Алатау (4771 m) и по долините на реките Тюп и Джергалан достига до езерото Исък Кул. По същия път се завръща в Алма Ата. След няколко дни предприема второ пътуване. Тръгва на запад, пресича Заилийски Алатау на 76о и.д., спуска се в долината на река Чу и на югозапад от нея открива източната част на високия Киргизкия хребет (4875 m). Изкачва се по долината на Чу през дивото и мрачно Боамско ждрело и достига до северозападния бряг на езерото Исък Кул, като по този начин доказва, че река Чу не изтича от езерото и то е безотточно. От езерото Семьонов се изкачва на хребета Кунгей-Алатау, пресича долината на река Чонг Кемин (десен приток на Чу) и достига до Алма Ата, като пресича Заилийски Алатау в най-високата му част, на 76о 50' и.д.

Втора експедиция в Тяншан[редактиране | редактиране на кода]

След зимуване в Барнаул, през пролетта на 1857 г. Семьонов се връща в Алма Ата и през лятото тръгва от града на изток покрай северния склон на Заилийски Алатау начело на голям военен отряд. Пресича река Шилик (Чилик) и покрай възвишенията Согети и Тораигир достига до горното течение на река Шарин (Чарин, ляв приток на Или), като далеч на югоизток вижда величествения масив Хан Тенгри. След това отново пресича хребета Кунгей-Алатау, Тюп-Джиргалинската котловина и достига до северните склонове на хребета Терскей-Алатау. На 78° и.д. пресича хребета Терскей-Алатау (5216 m) и открива изворите на река Нарин. От там се връща до река Шилик, където прави кратка почивка, наема нови, свежи коне и отново се връща в изворната област на река Нарин. По една от съставящите на реката се спуска в басейна на река Сариджаз (от басейна на Тарим). Изследва горното ѝ течение, където открива огромни ледници и след това се завръща в Алма Ата.

Резултатите от двете му летни експедиции в Тяншан се оказват значителни. Проследява хребета Кунгей-Алатау на 150 km, Терскей-Алатау на 260 km, изследва Заилийски Алатау и изяснява, че хребета представлява предно звено на Тяншан, открива огромна ледникова област в горното течение на река Сариджаз, установява, че река Чу не е свързана с езерото Исък Кул. Освен това Семьонов привежда безспорни доказателства за отсъствието на вулканизъм в Средна Азия, първи установява височинните природни пояси в Тяншан и височината на снежната линия в планината, първи изследва районите на изворните области на реките Нарин, Шарин и Сариджаз, принадлежащи към три от четирите големи речни системи в Централна АзияСърдаря, Или и Тарим. Уточнява характерната особеност на хребетите в Тяншан – простиране от изток на запад, успоредност помежду им и заключените между тях широки долини. Изработва първата орографска схема на северните вериги на Тяншан и събира огромен материал по геология, флора и фауна на планината.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от Валентин Серов (1905).

От 1858 до 1873 г. Пьотър Семьонов е вицепрезидент на Руското географско дружество и участва в работата на редакционни комисии по селската реформа и отмяна на крепостничеството. От 1864 оглавява Централния статистически комитет, организира експедиции за изследване на Сибир, Монголия, Каспийско море, Централна Азия. С негова активно участие се провеждат експедициите на Николай Пржевалски, Григорий Потанин, Иван Мушкетов, Пьотър Козлов, Ян Черски, Николай Миклухо-Маклай, Николай Северцов, Григорий Ефимович Грум-Гржимайло и много други руски изследователи. Упорито настоява всички експедиции провеждани по това време да използват комплексни методи при своите географски изследвания.

През 1888 г. извършва експедиция в Закаспийската област и Туркестан.

През 1906 г., по случай 50-годишнината от първото му пътешествие в Тяншан с императорски указ на Семьонов е присвоена титлата Тяншански, която той прибавя към фамилията си. През 1911 за заслугите му пред отечеството му е присъдено най-високото руско отличие – ордена Андрей Първозванни. Шесдесет и шест академии, университети и дружества от различни страни избират Семьонов-Тяншански за свой почетен член.

Умира в Петербург на 26 февруари (11 март) 1914 г. на 87-годишна възраст. Научното му наследство се изчислява с десетки томове изследвания, справочници, речници, мемоари и съставляват цяла епоха в руската и световна географска наука.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Мемуары, т. 1, 3 – 4, П., 1915 – 17 /т. 2, преизд. под назв. – „Путешествие в Тянь-Шань“, М., 1946.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 432 – 434.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 370.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 133 – 135.