Пясъчна усойница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пясъчна усойница
Saw Scaled Viper Echis carinatus.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Ефи (Echis)
вид:Пясъчна усойница (E. carinatus)
Научно наименование
Schneider, 1801 г.
Пясъчна усойница в Общомедия
[ редактиране ]

Пясъчната усойница (Echis carinatus) е малка змия, която се среща в Северна Африка, Близкия изток, Централна Азия, Индия и Северна Шри Ланка. Прекарва голяма част от времето си заровена в пясъка, като единствено очите ѝ се показват, дебнейки за плячка. Когато се чувства застрашена, тя се търка и люспите ѝ причиняват изненадващо висок пронизителен звук, близък по звучене с този на гърмящата змия. Може да се открие по бреговете, в пустинята и в планината.[1]

Пясъчната усойница може да се „похвали“, че е убила повече хора от коя да е друга змия. Силната ѝ отрова не съответства на малката ѝ големина, а зъбите ѝ могат да я инжектират много надълбоко. Освен това, голям принос за рекорда ѝ имат нейното широко разпространение и това, че живее, заровена почти изцяло в пясъка. По местата, където тя ходи, хората често са боси и незащитени и нямат необходимото медицинско обслужване.

Достига до 60 cm, средна дължина около 45 cm. При максимална обща големина, зъбите ѝ достигат дължина 5 mm. От двете страни на тялото си има няколко реда диагонални люспи с малки издадености. Приспособила се е отлично към непостоянната земя в пустинята като се движи под ъгъл от 45 градуса спрямо главата си. Главата е повдигната и се хвърля напред по желаната посока, а когато се движи по земята, тялото ѝ се извива в такт. Още докато едва половината от тялото ѝ се е придвижило, пясъчната усойница повдига главата си, за да направи следващата стъпка, и по този начин се придвижва. Само две точки от тялото ѝ са едновременно в постоянен контакт със земята. Това е причината тя да оставя характерната S-образна диря по пясъка.

На цвят е светлобежава с кафяви, матово червени или сиви отсенки. Отстрани има бяла или светла шарка. Обикновено на главата ѝ има две тъмни райета, които започват зад очите и се простират до задната част.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).