П-1000 „Вулкан“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
П-1000 „Вулкан“
Индекс на УРАВ на ВМФ: 3М70 (ракета)
P-1000-Vulkan sketch.svg
Ескиз на противокорабната ракета П-1000 „Вулкан“
Обща информация
Вид Противокорабна ракета
История на производство и служба
Изобретател Челомей, Владимир Николаевич от 1984 г. – Ефремов, Херберт Александрович
Създадена на 19791987 г.
Производител ПО „Стрела“ (гр. Оренбург), разработчик: НПО машиностроене
(OKB-52), Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Производство 1985 – 1992 г.[1]
На въоръжение 18 декември 1987 г. - до днес
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Варианти базов модел: П-500 „Базалт“
[[:commons:Category:P-500 Bazalt|П-1000 „Вулкан“
Индекс на УРАВ на ВМФ: 3М70 (ракета)]]
в Общомедия

П-1000 „Вулкан“ (Индекс на УРАВ на ВМФ (на ракетата) – 3М70) е съветска/руска крилата противокорабна ракета.

Развитие на системата П-500 „Базалт“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата П-1000 „Вулкан“ е разработена като развитие на успешната противокорабна ракета П-500 „Базалт“, на свой ред, явяваща се развитие на старата ракета П-35. Цел на конструкторите е създаване на по-далекобойна ракета, при съхраняване на предишните габарити и маса и възможност да се използва без капитална модернизация на съществуващите пускови комплекси и инфраструктура за П-500. Постановление на правителството от 15 май 1979 г. полага началото на разработката на новата ПКР П-1000 „Вулкан“[2].

Първият изпитателен пуск от наземен стенд в рамките на летно-конструкторските изпитания е проведен на полигона в Ньоноксе през юли 1982 г[2].

На 22 декември 1983 г. започват изпитания с АПЛ от проекта 675МКВ[2].

Разработката на системите за управление и ред друга апаратура завършват през 1985 г.

Комплекса е приет на въоръжение на 18 декември 1987 г[2].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

По основни елементи на конструкцията ракетата П-1000 повтаря предишната П-500 „Базалт“. Тя има пурообразна форма с триъгълно сгъваемо крило и въздухозаборник на двигателя под фюзелажа. Основните разлики между П-1000 и нейният предшественик са свързани с намаляване на масата на конструкцията на ракетата заради увеличаване на запаса гориво.

Корпуса на П-1000 е направен с използването на титанови сплави, което позволява да се намали теглото на конструкцията, без да се намали нейната здравина. Маршевата двигателна установка е идентична с П-500 (краткоресурсен турбореактивен двигател КР-17В). Новият стартов ускорител с повишена мощност, с изменяем вектор на тягата, позволява да се оптимизира траекторията на ракетата на старта и осигурява излитането ѝ с по-голямо стартово тегло. Масата на осколъчно-фугасната бойна част е намалена до 500 килограма. Намалено е бронирането. Всички тези мерки позволяват да се увеличи запаса гориво без да се променят габаритите на ракетата, и да се увеличи нейният радиус на действие до 700 – 1000 км[3].

Ракетата П-1000 „Вулкан“ използва аналогична на П-500 „Базалт“ комбинирана схема на полета. По-голямата част от траекторията ракетата преодолява на голяма височина, а близо до целта се снижава и останалото разстояние прелита на свръхмалка височина (около 15 – 20 метра), скривайки се от засичане с радари зад хоризонта. Поради големият запас гориво на П-1000, продължителността на нейният нисък участък от полета може да бъде увеличена, което прави ракетата по-малко уязвима към далекобойните ЗРК на неприятеля.

ГСН на ракетата използва алгоритми за идентификация и разпределение на целите, създадени на основа работите над П-700 „Гранит“. Ракетата може да идентифицира отделните кораби, да анализира тяхното положение в ордера и да избира най-ценните сред тях. Селекцията на целите вероятно е или автоматична, или според принципа на телеуправлението (от оператор на кораба по данните от РЛС на ракетата), или комбинирана[4]. Подобно на П-700, ракетите П-1000 си обменят данни по време на атаката и формират обща стратегия за действие, разпределяйки си целите и изпълнявайки едновременен заход от различни направления.

За целите на преодоляване на ПРО и ПВО на ракетата са предвидени противозенитно маневриране на ниска височина и разсъсредоточаване на ракетите в залпа по фронта (с предварителен сбор на ракетите в група) преди включването на РЛС на финалния етап. На ракетата има поставена станция за активни смущения на системата за защита 4Б-89 „Шмел“, разработена започвайки от 1965 г. в лабораторията на отдел №25 на ЦНИИ „Гранит“ под ръководството на Р. Т. Ткачов и Ю. А. Романов.[4]

Постановление на СМ на СССР от октомври 1987 г. възлага да се проведат работи за повишаване на точността на ракетите от комплекса „Вулкан“ с отработване на високоточен лазерен канал за насочване и създаване на ракетата „Вулкан ЛК“. Апаратурата за лазерния канал (диаметър на лъча – около 10 м, далечина на разпознаване – 12 – 15 км) е поместена в дифузьора на въздухозаборника и разпознава геометричните параметри на кораба-цел, формирайки команди за корекция на траекторията за поражение на най-уязвимите месте. Изпитанията на системата се водят в Севастопол по преминаващи кораби от летяща лаборатория Ил-18. Пуска на серийни ракети снабдени с ГСН за лазерен канал са планирани за периода 1987 – 1989 г. Но, вероятно, в периода 1988 – 1989 г. разработката на „Вулкан ЛК“ е прекратена.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 11,7 м
  • Диаметър: 0,88 м
  • Размах на крилата: 2,6 м
  • Стартова маса: 7000 – 8000 кг
  • Скорост число на Мах (км/ч):
    • на височина: 2,5 (2660 км/ч)
    • при повърхността: 2 (2460)
  • Максимална далечина на стрелбата: до 700 км[4][5] със стартови ускорители от П-500, за РКР „Маршал Устинов“, след замяната на ПУ с топлоустойчиви, до 1000 км.
  • Система за управление: инерционна + радиолокационна
  • Бойна част:

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Продукция ПО „Стрела“ Сайт „Настоящие сверхзвуковые“
  2. а б в г ((ru))  Крылатая противокорабельная ракета 3М-70 „Вулкан“. // Оф. сайт ПО „Стрела“. Архив на оригинала от 2013-11-15. Посетен на 2014-01-06.
  3. Според различни източници
  4. а б в П-1000 Вулкан – SS-N-12 mod.2 SANDBOX | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.). // militaryrussia.ru. Посетен на 2016-07-13.
  5. П-1000 „Вулкан“. // www.testpilot.ru. Посетен на 2016-07-13.Шаблон:Недоступная ссылка

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б.. Огненный меч Российского флота. 416 с. ISBN 5-87849-155-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-1000 Вулкан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.