П-5

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
П-5
Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock
P-5 in CFAM.jpg
ПКР П-5 в експозицията на Централния музей на Въоръжените сили, Москва.
Обща информация
Вид Противокорабна ракета
История на производство и служба
Изобретател Челомей, Владимир Николаевич
Създадена на август 1957 г. – януари 1959 г.
Производител разработена от: ОКБ-52, Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
На въоръжение 19 юни 1959 г. - свалена от въоръжение
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Варианти П-5Д
Габаритни характеристики
Маса 4300 кг
Технически характеристики
Бойна глава Фугасна
или Ядрена
Взривна мощност 800 – 1000 кг ВВ или 200 кт (впоследствие 650 кт)
Брой бойни глави 1
Обсег 500 км
Скорост 1250 км/ч
Платформа Подводници
[[:commons:Category:P-5|П-5
Класификацията на НАТО:
SS-N-3c Shaddock]] в Общомедия

П-5 (Индекс на УРАВ на ВМФ4К34, Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock; на български: Помело) е съветска крилата противокорабна ракета за подводници. Комплекса е приет на въоръжение през 1959 г. Разработката му се води от ОКБ-52. Разработката и създаването на комплекса са наградени с Ленинска премия, предприятието е наградено с ордена Ленин.

Първата в света ракета с автоматично разгъващи се в полета крила, стартираща от херметичен контейнер, имащ минимални габарити. Тези решения за приети за класически в съветско/руското и световното ракетостроене и се използват практически във всички последващи разработки в тази област. Старта на ракетата се провежда от надводно положение на подводната лодка.

Комплекса е предназначен за поразяване на административни, промишлени, военни обекти и военноморски бази, разположени както на брега, така и в дълбочина на територията на противника.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

П-5Д[редактиране | редактиране на кода]

Модификация на подводница от проект 613 с две пускови установки за ракети П-5 (проект 644)

Ракетата П-5Д (индекс на УРАВ на ВМФ – 4Д95) е модификация на ракетата П-5 за сметка на включването в състава на системите за управление на крилатата ракета на доплеров измервател на скорост и отклонение, а също и с въвеждането на по-точни курсови жироскопи, с което се осигурява повишена точност. На базата на П-5Д са разработени комплексите с морско и наземно базиране (С-5).

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Поляченко В.. За явным преимуществом. Крылья Родины. 11 – 12 с..
  • Широкорад А. Б.. Оружие отечественного флота. 1945 – 2000. 656 с.. ISBN 985-13-0183-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-5“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.