РПГ-7

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
РПГ-7
Rpg-7.jpg
Националност Флаг на СССР СССР
Тип Ръчен противотанков гранатомет
История на производство и служба
На въоръжение 1961 – досега
Бройки в експлоатация десетки хиляди
Варианти РПГ-7В2 (стандартен модел)
РПГ-7Д3 (ВДВ модел)
Тип 69 (китайски модел)
Габаритни характеристики
Маса 6,3 кг
Дължина 950 мм
Дължина на цевта 40 мм
Работни характеристики
Пълнител 1 бр.
Боеприпаси 85 мм
Въздействие осколъчно-фугасни, кумулативни, термобарични бойни глави
Мерни прибори оптичен мерник
Скорострелност 4-6 изстрела/мин
Начална скорост 120 м/сек
РПГ-7 в Общомедия

РПГ-7 е широко разпространен съветски ръчен противотанков гранатомет принадлежащ към семейството на динамо-реактивните системи. Той заменя РПГ-2 и РПГ-3 в началото на 60-те години и производството му продължава до днес в различни варианти. Означението му по ГРАУ е 6Г3. В момента се използва от над 90 страни по света, десетки военни и терористични групировки, и се произвежда по лиценз в 9 страни. Без лиценз се произвежда от много други държави.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

РПГ-7 се състои от проста стоманена тръба с диаметър 40 мм, дължина от около 950 мм и тегло 6,3 кг. Задната част на оръжието е облицована с дърво, за да предпази рамото на оператора от топлината при стрелба, а в задния край на тръбата има реактивно сопло, което извежда изгорелите газове и намалява отката. Прицелването става с помощта на механичен или оптичен мерник. Гранатата се вкарва в предната част на оръжието, но по-голямата ѝ част (надкалибрената) остава извън него. Диаметърът и е до 85 мм, а теглото ѝ е между 2,5 и 4 кг. Началната ѝ скорост е 115-120 м/сек и достига до 295 м/сек в края на активният участък на маршовият двигател. Максималната далекобойност на боеприпасите е 1 100 м, но самоликвидатор предизвиква взривяване след около 920 м. Точната стрелба е възможна на разстояние до 300-350 м. Някои модели са снабдени с двунога за по-голяма стабилност при стрелба от укрепени позиции. Боеприпасите на РПГ-7 се състоят от три части – двигател, отсек с боен заряд (бойна глава)и стартов заряд с интегрирано оперение. Стартовият заряд служи за изстрелването на гранатата от самото оръжие. Малко след това се включва твърдогоривен маршов ракетен двигател, а по време на полета се разгъват и малки стабилизатори с наклон от 3 градуса придавайки и централна ротация и от тук жироскопична устойчивост в полета. Гранатата е снаредена с боен заряд от А-IX-1(модифициран хексоген), който се детонира от пиезовзривател от контактен тип. Съществуват модели гранати ТБГ-7В Танин снаредени със смес от алуминиева пудра, изопропил нитрат и пропилен оксид. При детонацията се създава така-нареченият термобаричен ефект,който има многократно по-дълги фази на разширение и свиване на газовете. По този начин се постига фугасен ефект съпоставим със 122 мм ОФ гаубичен снаряд(от тук идва и нарицателното „джобна артилерия“).Двигателят има една цилиндрична балиститна шашка от канален тип, марка РНДСИ-5К.Сопловият блок е изпълнен револверно от 6 сопла около корпуса на двигателя.

Заради простата си конструкция, ефективността и ниската си цена, РПГ-7 е най-разпространеното оръжие от тази серия.

Муниции[редактиране | редактиране на кода]

Название Тип бойна глава Тегло Калибър Пробиваемост Смъртоносен радиус
ПГ-7В кумулативна 2,6 кг 85 мм 330 мм ЛХБ
ПГ-7ВЛ ЛУЧ кумулативна 2,6 кг 93 мм 500 мм ЛХБ
ПГ-7ВР РЕЗЮМЕ тандемна 4,5 кг 65/105 мм 600-700 мм ЛХБ
(след реактивна броня)
ОГ-7В КАРАНДАШ осколъчно-фугасна 2 кг 40 мм 150 м
(вкл. войници с бронежилетки и каски); ефективен радиус – до 700 м
ТБГ-7В ТАНИН едностепенна термобарична 4,5 кг 105 мм 10 м
ефективен радиус – до 200 м

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Два китайски автомата и РПГ Тип 69.

Много държави по света са разработили свой вариант на РПГ-7 със собствени боеприпаси, а производството им се извършва не само в държавни и частни фабрики, но и нелегално във всевъзможни работилници, обслужващи партизански движения, терористични или военни организации. Най-разнообразни модели в момента произвеждат Русия, Китай, Палестина и други. Китайското копие Тип 69 е по-леко от руския модел, но има приблизително същата далекобойност. Палестинският Ясин е значително опростен вариант с малък обсег и подобрена бронепробиваща способност, пригоден за градски условия. Ал-Бана Ал-Батар са производни на РПГ-7 противотанкови ракетни оръжия, задействани с кабел (подобно на ПТУР), но много по-неточни. България също произвежда РПГ-7 по лиценз, както и разнообразни производни разработки. Такива са 40-мм безоткатно оръдие ATGL-L и 73-мм безоткатно оръдие ATGL-H.[1][2]

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Държави[редактиране | редактиране на кода]

Партизански, терористични и военни групировки[редактиране | редактиране на кода]

Боец от иракските сили за сигурност, въоръжен с РПГ-7.

и други

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Завод „Арсенал“ – ATGL-L
  2. Завод „Арсенал“ – ATGL-H

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]