Работническо дело
| Работническо дело | |
|---|---|
 |
|
 Обвинителният акт срещу групата на Трайчо Костов, 30 ноември 1949 г. |
|
| Информация | |
| Вид | периодично |
| Формат | A2 |
| Начало | 5 март 1927 г. |
| Край | 1990 г. |
| Издател | ЦК на БКП |
| Главен редактор | Радослав Радев |
| Език | български |
| Политически | ляво |
| Тираж | 750 000 (1974 г.) |
| Държава | България |
| Седалище | София, бул. „Ленин“ 47 |
Вестник „Работническо дело“ е български вестник, орган на ЦК на БКП. Излиза в София от 1927 до 1990 г.
Първоначално излиза като седмичник. Забранен след Деветнайсетомайския преврат, от 1935 до 9 септември 1944 излиза нелегално. През 1938 г., при сливането на БРП и БКП, наследява „Работнически вестник“.
Усилено критикува правителствата на буржоазните партии, пропагандира идеите на БКП, обявява се за приятелски отношения със СССР и против въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия. На страниците на „Работническо дело“ е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на Отечествен фронт (ОФ) и платформата на самия ОФ.
Официоз[редактиране | редактиране на кода]
След преврата от 9 септември 1944 и последвалото установяване на еднопартийно тоталитарно управление на комунистическата партия, вестникът става основна трибуна за политическата пропаганда на режима.
Вестникът се преименува на вестник „Дума“ през 1990 г. когато в България започват обществено-икономически промени, вследствие от падането на комунистическите режими в Източна Европа.
Ръководители[редактиране | редактиране на кода]
Главни редактори :
- Крум Кюлявков (17.09 – 18.10.1944)
- Димитър Ганев (1944 – 1945)
- Владимир Поптомов (1945 – 1949)
- Атанас Стойков (1950 – 1953)
- Димитър Делийски (1953 – 1954)
- Енчо Стайков (1954 – 1956)
- Георги Боков (1958 – 1976)
- Петър Дюлгеров (1976 – 1977)
- Йордан Йотов (1977 – 1987)
- Радослав Радев (1987 – 1990)