Раброво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Раброво (Община Валандово).

Раброво
Общи данни
Население 387 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,037 km²
Надм. височина 268 m
Пощ. код 3842
Тел. код 09330
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 61039
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Раброво
Венчо Черчеланов
(РЗС)

Ра̀брово е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброво и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.

В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[1]

През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[1]

Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до него се намира Алботинският манастир.

Съборът на селото е на Спасовден.

В църквата в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Рабовянов – депутат в 1 Велико народно събрание 1879 г.
  • Цветан Тотомиров (р. 1943) – български армейски офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997)
  • проф. Трифон Иванов – създател на българското шампанско „Искра“, един от основателите на на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив.
  • Роза Боянова (поетеса)
  • д-р Иво Филипов Георгиев – деец на влашкия етнос. Председател на сдружението на етническите румънци от България, по чиято инициатива се разкриват повече от 15 неделни училища по румънски майчин език в България, издава списанието „Salut Romanesc“ и вестник AVE, открил дистанционно обучение към румънския университет „Спиру Харет“ от Букурещ във Видин, съдействал за набавянето на средства за ремонт на черквата „Възнесение Христово“ в родното му Раброво, финансирал издаването на CD с румънска музика от Видинско, финансирал издаването на няколко книги за румънския (влашкия) етнос, инициатор на два фестивала за румънски фолклор, основател на първата румънска библиотека във Видин и на Балканите и др. [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 174 – 175, 205.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
  3. Събор на с.Раброво