Рада Казалийска-Поппанталеева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рада Казалийска-Поппанталеева
българска просветна деятелка
Родена
Починала

Националност българка

Рада Вълчева Казалийска-Поппанталеева е българска просветна деятелка.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 юли 1821 г. в село Райково, Пашмаклийско, днес квартал на Смолян. Нейният баща Вълчо Казалийски, вярва, че в борбата за свобода е необходимо да се пази и укрепва българският език. Завършва гръцко училище. От 1836 до 1840 г. учи в Карлово при Райно Попович, а в 1840 – 1842 г. при Ботьо Петков в Калоферския девически манастир. След това се връща в родното си село. По решение на райковските първенци на 1 септември 1842 г. в наетата стая от къщата на Рада Рупецова с 46 деца са слага началото на Първото българско училище в Райково. В 1845 г. Рада Казалийска отваря и второ нощно училище за славяно-църковен език и църковно песнопение. Завършилите първото ѝ училище стават първите учители в този край, а завършилите второто ѝ училище – първите български свещеници и църковни певци, които постепенно изместват гръцките духовници.[1]

В 1852 и 1853 г. пише първите си стихотворения „На баща ми“ и „На майката и нейната реч“. След 10-годишно учителстване, през 1852 г., се омъжила за даскал Панталей Вълчев Арнаудов. Единственият ѝ син Христо завършил Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград. През 1894 г. е назначен за директор-учител на Софийската гимназия, но родителите му го викат в Райково, където става учител. През 1901 г. при обиск от турските власти са задигнати от него много ценни книжа и са изгорени в Пашмакли, а родителите му са пратени в Одринския затвор. Наскоро след освобождаването им, в 1902 г., съпругът ѝ починал, а Рада приела монашество под името Евдокия. Умира на 14 декември 1907 г.[1]

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 463К в Държавен архив – Смолян. Той се състои от 109 архивни единици от периода 1908 – 1991 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Рада Вълчева Казалийска. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 март 2018 г. (на български)
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2190.