Радиационен баланс
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Радиационен баланс на атмосферата и Земята се нарича разликата между погълнатото от земната повърхнина слънчево излъчване и ефективното излъчване. Той се изразява със следната формула: R = (I sin h + i)(1-a) – E еф., където I е интензивността на пряката слънчева радиация, i – интензивността на разсеяната радиация, h – височината на Слънцето над хоризонта, a – албедото на земната повърхност, E еф. – ефективното излъчване.
Радиационният баланс представлява физическият приход или разход на лъчиста енергия към активната повърхнина или слоя. От него зависи дали тя ще се охлажда или нагрява. При по-голям приход в сравнение с разхода, т.е. при положителен радиационен баланс, повърхнината се нагрява. Ако разходът е по-голям, балансът е отрицателен и тя се охлажда. Радиационният баланс зависи от много фактори – височината на Слънцето, продължителността на слънчевото греене, характер и състояние на атмосферата, съдържание на водна пара, количество и вид на облаците и др.
Когато се разглежда радиационният баланс на океанската повърхност трябва да се има предвид, че късовълновата радиация прониква до по-голяма дълбочина от дълговълновата. Затова за активен слой се приема слоят, в който се поглъща цялата дълговълнова радиация и (1 – б) от късовълновата радиация. Така радиационният баланс на океанската повърхнина се изчислява със следното съотношение: Ro = [ (I sin h + i)(1-a)(1-б)] – E еф.
Радиационният баланс може да се определя за различни периоди от време – момент, денонощие, година и т.н.